Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
На 6 септември 1885 г. българите заявяват, че между тях граница няма. Княжество България и автономната османска област Източна Румелия стават едно цяло, а денят в годините след това се чества като Съединението на България.
Този акт, който по същество е нарушение на Берлинския договор, не се харесва на европейските сили, но най-неприятно изненадана е Руската империя, която не подкрепя Съединението, обявено без нейното знание и съгласие, и е готова да отмъсти на България през съседите ни.
Руската империя никога не е желаела появата на обширна, силна и и най-вече независима от нея българска държава и този факт проличава особено силно през датата 6 септември 1885г.
Шест години след края на Руско-турската война, офицери и бунтовници от Българския таен централен революционен комитет организират преврат в Пловдив и свалят генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Кръстевич е заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I Батенберг, който приема „да се именува княз на Северна и Южна България“. Автор на прокламацията, прочетена от княз Александър Батенберг е Стефан Стамболов, който тогава е председател на Народното събрание. На 8 септември княз Александър приема сливането на двете български области и се ангажира със защитата му.
Руският император Aлександър III е убеден, че българският княз се опитва да ограничи руското влияние в България и определя акта на Съединението като лична и напълно егоистична цел на българския владетел.
Aлександър III пренебрегва изцяло ролята на българския народ, основен двигател на действията и дори пише в писмо до началника на руския Генерален щаб:
„Не одобрявам действията на българите. Те нас не ни послушаха, действаха тихомълком, съвети не искаха, нека сега сами да си сърбат попарата, която забъркаха. Според мен, докато княз Александър (Батенберг) продължава да се разпорежда със съдбата на българския народ, нашето вмешателство в българските работи е абсолютно невъзможно и безполезно“.
Александър III смята, че зад този ход се крият сили, които заплашват Руската империя.
Актът на Съединението е използван от Русия като повод за смяна на "меката" сила с груби унижения. Няколко дни след 6 септември военното звание на Александър Батенберг е отнето от руския император, а военният министър на Княжеството и руски княз Михаил Кантакузин напуска министерството, заедно със своите военнослужещи.
Целта е България да остане беззащитна - руските офицери съставляват почти 60% от командния състав на войската, което означава, че България ще бъде уязвима при евентуален удар от външен противник.
Точно това прави Сърбия, подтикната от Русия, с помощта на Австро-Унгария. Западните ни съседи обявяват война на българското княжество по-малко от два месеца след Съединението.
Сръбският удар се проваля за две седмици, а военният триумф на България е и удар по имперските интереси на Русия.
Капитаните побеждават генералите, без помощ от благодетели, но с цената на стотици жертви и хиляди ранени.
Тогава Иван Вазов пише "Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях..." и изпраща загиналите български войници с "Юнаци, лека нощ". По-малко от година след Съединението Александър Батенберг е свален с преврат, а Захари Стоянов проклина "оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя".
В статията си „Кой“ Стоянов изброява всички прояви на Руската империя покрай събитията от 6 септември.
„Кой въстана срещу нашето свещено дело - Съединението на Южна със Северна България?
Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките?
Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля?
Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна“, пише Стоянов.
Революционерът завършва статията си, като се обръща към онези, които „клеветят, че Русия е наша освободителка“:
„И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление!“
За недоволството на Санкт Петербург към българските действия, разказва и германският журналист Артур фон Хун, който е военен кореспондент по време на Руско-турската и Сръбско-българската война. Той пише:
„Никоя държава не се показа толкова враждебна спрямо Съединението, колкото Русия. Ако и любовта към Русия да беше доста поохладняла през последните години, то тя охладня сега съвсем.
Повикването на българските офицери из българската армия показа ясно на българите, че Русия обича България, а не българския народ“.
Всъщност именно руското недоволство провокира Великобритания да заеме друга позиция и да подкрепи българското Съединение, като с това тя вижда възможност да разклати руското присъствие на Балканите.
