Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Британската BBC публикува архивни видеа за едно от най-знаковите политически убийства на Студената война – това на българския писател Георги Марков.
48 години след покушението медията публикува записи от свое разследване от 1979 г. Сред тях са интервюта с вдовицата на Марков Анабел и по-големия му брат Николай.
Месеци преди убийството близките на Марков са предупредени, че е взето решение той да бъде ликвидиран. Казано им е и как: ще бъде отровен при първа възможност.
Първото известно предупреждение идва още през септември 1977 г. По-големият му брат Николай Марков получава телефонно обаждане от непознат. „Един мъж ми се обади и каза, че е взето решение Георги да бъде убит, да бъде премахнат без следа“, разказва той пред BBC година след покушението.
Първата му реакция е да не повярва.Непознатият обаче знае подробности. Казва, че Георги ще бъде „отровен при първа възможност“. Споменава някаква отрова или бактерия, която вече била пренесена в Западна Европа.
През май 1978 г. идва второ предупреждение. Този път непознат мъж се среща лично с Марков. Анабел е там. „Цяла вечер говореха на български. От време на време Георги се обръщаше към мен и казваше на английски: „Невероятно е това, което този човек разказва“.
Според нея непознатият казва, че решението за убийството е взето на най-високо политическо ниво в България. Причината са текстовете на Марков за Радио „Свободна Европа“. Четири месеца по-късно идва 7 септември 1978 г. .
Човекът с чадъра
Георги Марков е на 49 години и живее в Лондон. В онзи ден тръгва по обичайния си маршрут към работата си в българската редакция на BBC.
Край моста „Ватерло“ усеща внезапно убождане в дясното бедро.Обръща се. Зад него има мъж, който се извинява и вдига изпуснат чадър.Марков не пада на земята. Няма изстрел. Няма видима рана, освен малка червена точка.Той просто продължава към работа.
Същия ден на повече от 2000 километра оттам Тодор Живков празнува 67-ия си рожден ден.В следващите часове състоянието на Марков започва да се влошава. Вдига висока температура. На следващата вечер е приет в болница.
Първоначално симптомите приличат на тежка инфекция и отравяне на кръвта.Самият Марков обаче подозира друго.Четири дни след срещата с човека с чадъра, на 11 септември 1978 г., той умира.Тогава започва истинската криминална история.
Сачма колкото глава на карфица
Британското антитерористично звено поема случая.
В бедрото на Марков е открит миниатюрен метален предмет. Толкова малък, че е сравняван с глава на карфица.
Под микроскоп става ясно, че в сачмата има четири миниатюрни отвора. Британските експерти смятат, че в тях е била поставена отровата.Учените от секретния изследователски център „Портън Даун“ посочват най-вероятния убиец – рицин.
Но разследването става още по-интересно.
Оказва се, че Марков не е първият.
Само десет дни преди нападението срещу него друг български емигрант усеща почти същото. Владимир Костов излиза от парижкото метро със съпругата си, когато усеща остра болка в гърба. След това три дни е с висока температура.
За разлика от Марков, той оцелява.Когато научава какво се е случило в Лондон, Костов си прави рентгенова снимка. В гърба му също има миниатюрен метален предмет.
Хирург го изважда, без да го докосва директно. Сачмата е предадена на Скотланд Ярд. Двете се оказват практически близнаци.
Тежат еднакво. Отворите им са на едни и същи места. Направени са от една и съща рядка сплав от платина и иридий. В тъканите на Костов са открити и антитела срещу рицин.
Обяснението защо единият мъж е мъртъв, а другият жив, е съвсем прозаично: според британските специалисти в сачмата на Костов просто не е попаднало достатъчно количество отрова. Две почти еднакви нападения срещу двама български емигранти в рамките на десет дни вече трудно могат да минат за съвпадение.
За британските разследващи сложността на метода сочи към държавна тайна служба.
Следата към София и Москва
Архивите, които BBC сега връща, съдържат и други важни свидетелства.
Едното е на Стефан Свердлов, бивш полковник от българските тайни служби, който напуска страната през 1971 г.
Пред BBC той казва, че отделите на Държавна сигурност са контролирани от съветници от КГБ, които докладват директно в Москва.Изводът му е категоричен: подобна операция не би могла да бъде извършена без знанието на съветските служби.
За съветска следа говори и Николай Хохлов – човек, който има необичайно добра представа от подобни операции. Той е бивш ръководител на подразделение на КГБ за убийства.
На него му прави впечатление самият метод.Техниката е „почти абсурдно сложна“, казва той. И според него точно това е показателно. Хората, които са планирали операцията, сякаш са искали да впечатлят някого „на най-високо ниво“.
След падането на комунистическите режими започват да излизат още парчета от пъзела.Става известно, че КГБ действително е разработило чадър, способен да вкарва в човешкото тяло миниатюрни сачми с рицин.
Бившият генерал от КГБ Олег Калугин по-късно разказва, че от България е дошло искане за помощ за отстраняването на Марков.
Разследването стига и до името Франческо Гулино. Италианецът с датско гражданство е агент на българската Държавна сигурност с кодово име „Пикадили“.Вербуван е през 1971 г., след като е задържан в България за контрабанда.
Документите от ДС показват, че в началото на 1978 г. е извикан в България за специална подготовка. По-късно същата година заминава за Лондон. През 1993 г. е открит в Копенхаген.
Британски и български следователи го разпитват в продължение на часове за убийството на Марков.Обвинение така и не следва.
Гулино остава основният заподозрян за непосредствен извършител, но никога не е осъден за убийството.
А после изчезват документите
В България през 1978 г. смъртта на Георги Марков не е съобщена публично.
Книгите му са изземвани. Пиесите му са спрени.Разследването започва едва след падането на комунистическия режим.И тогава се оказва, че важна част от документите вече я няма.
Държавна сигурност е водила разработка срещу Марков под кодовото име „Скитник“. Част от материалите обаче са унищожени.Впоследствие за това е осъден бившият началник на Първо главно управление на ДС генерал Владимир Тодоров. Бившият заместник-министър на вътрешните работи Стоян Савов се самоубива малко преди процеса.
А човек за самото убийство така и не е осъден.
България прекратява разследването през 2013 г. заради липса на заподозрян. Във Великобритания случаят остава отворен.
.jpg)
