Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
През 21 век робството би трябвало да е част от историята, но не и от съвремието ни. Хора като Клеменс Тьонис обаче откриват начини да експлоатират своите подчинени по начини, които подлагат истинността на това твърдение под въпрос.
Собственикът на германската кланица Tönnies е най-големият производител на месо в Европа, като само за миналата година оборотът на компанията му е над 7 милиарда евро.
Зад този успех стоят стотици работници, които живеят в мизерия при минимални доходи.
Когато във фабриката стотици дадоха положителни проби за Covid-19, а хиляди бяха поставени под карантина, се очакваше през следващите седмици основната тема да бъде как ще се спре разпространението на епидемията там. С излизането наяве на повече информация обаче фокусът много бързо се насочи към нечовешките условия за труд, които компанията Tönnies предлага на своите работници.
Репортаж на Весела Владкова за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ разказва за простата и доходоносна схема за наемане на работна ръка от страна на работодателя - „Тьонис“ сключва договор с подизпълнител за осигуряването на работна ръка, а подизпълнителят набира работници, плаща минимални заплати и осигурява настаняване.
„Става въпрос за организирана престъпност. Печалбата е за предприятието и за цяла плеяда подизпълнители, за онези, които отдават под наем порутени квартири. 250 евро е обичайният наем за матрак. Не за стая, а за матрак, който често се дели от няколко души“, казва пред БНР пастор Петер Косен, който от години е в контакт с работниците в кланицата в опит да им помогне.
Матиас Брюмер, председател на профсъюза в хранително-вкусовата промишленост в провинция Северен Рейн Вестфалия, разказва пред "Събота 150" какви са ползите от въпросните фирми подизпълнители:
„Основното предимство е, че тези компании на практика нямат служители. Те подържат само минимална администрация. Т.е. за работниците не плащат нито заплати, нито осигуровки. Така прехвърлят цялата отговорност на съмнителни подизпълнители."
"Тези фирми обикновено имат някакъв корен в Германия, в дъното им са най-дълбоките и потайни обществени слоеве, като например рокерски банди и наркодилъри."
В интервюто Брюмер посочва, че хората пристигат в Германия с високи очаквания, формирани от "напудрени рекламни филмчета", а индустрията просто използва дълбоката бедност в източноевропейките страни, за да си осигури работна ръка и съответно големи печалби:
"На германския работодател източноевропейците са му напълно безразлични. Важна му е само печалбата. Безразличието се вижда в отношението на работодателя към тях. Имали сме случаи, когато докарват работниците от Румъния с автобус и още с пристигането ги вкарват на поточната линия в кланицата."
По негови думи въпреки че се отчита осем часа работен ден, те остават на поточната линия най-малко 12 часа, но не протестират срещу условията от страх:
"Първо има разпространен слух, че още преди пристигането в Германия на работниците са им удържани суми за пътуването и наема. Освен това предполагаме, че на място, т.е. в България или Румъния, се плаща комисионна за всеки работник, който е уговорен да подпише договор."
Кой е Клеменс Тьонис?
Списание Forbes оценява богатството му на два милиарда и триста милиона долара. Освен компанията Tönnies, която му донася прозвището "месния барон", той се занимава също с футболния клуб "Шалке", където е председател на надзорния съвет.
64-годишният бизнесмен не остава далеч и от политиката. БНР споменава неговото пословично силно "мъжко" приятелство с руския президент Владимир Путин, а освен това той е и един от големите дарители на Християндемократически съюз на Армин Лашет - един от тримата кандидати за лидерския пост в германската партия, който в момента се заема от канцлера Ангела Меркел.
По данни на НПО "ЛобиКонтрол" в годините от 2002 до 2017 Тьонис е дарил на ХДС между 12 хиляди и близо 33 хиляди евро в годината на парламентарните избори преди три години.
Лашет е и министър-председател на западногерманската провинция Рейн Вестфалия - мястото, където се намира кланицата на Клеменс. Реакцията му по темата беше следната:
"Това няма нищо общо с мерките, защото пристигнаха румънци и българи и те са донесли вируса. Това ще се случва и на други места. Така че проблемът не е облекчаването на мерките, а начинът, по който се настаняват работниците и условията им на труд."
Скандалът с Tönnies не е първият, в който Клеменс е замесен. През 2014 година Федералната картелна служба го обвинява в тайно споразумение за цени с други производители, а миналата година трябваше да се лиши от позицията си в "Шалке 04" за три месеца, след свое расистко изказване. В своя реч той препоръчва всяка година в Африка да се строят по 20 електроцентрали, като добавя:
„Така хем ще печелим пари, хем като осветим колибите на африканците, те ще престанат да правят деца, когато навън стане тъмно.“
По-късно се извини за грешката си и направи дарения за децата на континента, но изказването остави черно петно по името му.
Преди да се скрие от медиите при излязлата наяве информация за условията на работиниците в Tönnies Клеменс отново трябваше да се извинява:
"Така повече няма да работим. Казвам това не само от името на фирмата Тьонис, а и от мое лично име. Ще променим този бранш!", заяви той. Само времето ще покаже дали обещанието ще бъде изпълнено. И този път обаче петното вече е нанесено.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
657 болни, 7000 под карантина: Българите и румънците ли са виновни за огнището в кланицата Tönnies?
