18-годишен тунизийски плувец изненада всички в Токио със златен медал - дори самия себе си

Тунис е една от последните държави, които идват наум на феновете на плуването, когато става въпрос за световните сили в този спорт. Във втория ден от Олимпийските игри в Токио обаче всички останаха шокирани, когато 18-годишният Ахмед Хафнауи стигна първи до финала в престижната категория 400 м свободен стил и триумфира със златния медал.

На всяка Олимпиада ставаме свидетели на така наречените истории в стил „Пепеляшка“, в които най-подценяваните спортисти изненадват конкуренцията. Тунизиецът нямаше никакъв опит на Летни игри до момента и едва се класира за финала с най-слабо време в квалификациите сред всички осем участници. Той тръгна от осми коридор – възможно най-далеч от основните лидери в средата.

След 3 минути, 43 секунди и 36 стотни състезанието приключи именно с времето от хронометъра на Хафнауи. Тийнейджърът направи изключителни последни 50 метра и до края се противопоставяше на фаворита Джак МакЛафлин от Австралия. Дори коментаторите побързаха да връчат победата на австралиеца и се чудиха с колко той ще изпревари тунизийския плувец, но накрая историята се оказа съвсем друга.

„Самият аз съм изненадан. Това е невероятно. Просто не мога да го повярвам“, учуди се на успеха си младият състезател.

Когато погледна към таблото, той не успя да осъзнае какво се е случило и започна да удря с юмруци във водата, докато няколкото членове на тунизийската делегация развяваха флага.

МакЛафлин, който е световен шампион, взе среброто, а трети остана Киърън Смит от САЩ.

Ахмед Хафнауи дори не си беше подготвил специалния костюм за церемонията по награждаването, защото знаеше, че няма никакъв шанс да се качи на подиума. Затова сложи златния си медал върху обикновена тениска, а надолу бе облечен с шорти. Сълзите му потекоха, докато химнът на Тунис звучеше в залата.

Той стана едва вторият плувец в историята на страната със златен медал на Олимпиада – след Усама Мелули, който триумфира на 1500 м свободен стил в Пекин през 2008 г. Хафнауи е и петият тунизиец, печелил най-ценния медал от Летни игри.

„Мелули е легенда, искам да съм като него някой ден“, признава 18-годишният шампион. „Когато видях флага на нашата страна, се разплаках. Беше страхотно и съм много горд“.

Ахмед е син на бившия баскетболен национален състезател Мохамед Хафнауи. Баща му го записва на плуване на 6-годишна възраст. Нито един от треньорите му не предполага, че момчето ще успее да пробие на голямата сцена, и то толкова бързо.

За това си има и причина – Хафнауи не показва кой знае колко забележителни резултати. Завършва осми на 400 м свободен стил на Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес през 2018 г. На световното преди три години не успява да достигне финалите нито в тази категория, нито на 1500 м. Има трето място на Африканския шампионат през 2018.

До 2019 той се намираше под №100 в световната ранглиста на 400 метра. Роденият през 2002 състезател е един от онези спортисти с празни биографии в олимпийските сайтове и с изключително къси визитки в Wikipedia, но изглежда, че тепърва те ще се разширяват.

Преди две години Хафнауи дава интервю за френското издание La Presse и казва, че целта му е някой ден да спечели олимпийски златен медал. Признава, че мисли за Летните игри в Париж през 2024, но се оказа, че успя да осъществи мечтата си три години по-рано.

Тунизиецът планира да продължи в колеж в САЩ и да се състезава там през следващата година, пише Washington Post.

„Още не мога да го осъзная. Това беше мечтаното състезание и най-доброто в кариерата ми“, каза Хафнауи след финала в Токио.

Той получи похвали и от най-титулувания олимпиец - легендата Майкъл Фелпс, който е анализатор за NBC в японската столица. "Невероятно плуване. Той свали почти пет секунди от личното си време. Разликата между тази Олимпиада и миналите е това, че всеки финалист е способен да спечели златото. Изобщо няма значение дали си в първи коридор, осми или четвърти".

Най-стилните национални екипи на Олимпиадата в Токио

Кои са българските спортисти на Олимпиадата в Токио

"Не съдете за атлетите по техните слабости, а се учете от волята им да се справят"

"Карат ме да избирам дали ще кърмя детето си, или ще играя на Олимпиадата"