Юли 2023 - най-топлият месец в историята. Защо е толкова горещо?

Ерата на глобалното затопляне приключи - настъпва времето на "глобалното кипене". Това предупреждение отправи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш малко след като в четвъртък учени прогнозираха, че юли ще бъде най-горещият месец в историята на Земята.

Според Световната метеорологична организация (СМО) и финансираната от ЕС Служба за климатични промени "Коперник" юли е на път да се превърне в най-горещия месец, регистриран някога. Отделен доклад на независими учени стига до същото заключение, като прогнозира, че това вероятно ще е най-топлият месец, който някога е регистриран, макар да остават още няколко дни, за да може това да бъде обявено официално.

Изследователите твърдят въз основа на анализ на палеоклиматични данни от дървесни пръстени и други източници, че това вероятно е най-горещият месец от поне 100 хил. години насам.

Очаква се крайните температури за юли 2023 г. да бъдат с около 1,5°C по-високи от тези в прединдустриалните времена.

Международно приетата цел за ограничаване на глобалното затопляне, вписана в Парижкото споразумение за климата, e средната глобална температура да се запази до 1,5°C за следващите 20 или 30 години. Тя все пак няма да бъде нарушена, но амбицията за справяне с изменението на климата става все по-недостижима на фона на екстремното време, което обхвана цели три континента.

• Гърция се бори с множество горски пожари, като тези на островите Родос, Корфу и Евия са толкова големи, че се наложи евакуация на жителите и туристите там. Някои хора загубиха домовете си, има и случаи на цели изпепелени села.
• Хърватия и Италия също попаднаха в капана на горещините, но някои части в тези страни се борят и с мощни бури, проливни дъждове и ветрове, които изкореняват дървета и нанасят щети.
• На други места силните бури взеха жертви. Един човек в словенския град Блед е загинал, докато повече от 300 души са евакуирани заради лошото време. Съобщава се, че близо 1000 сгради са повредени.
• Канада също се бори с наводнения и горски пожари, които също пречат на летния туристичеки сезон там.
• В Малта жители бяха принудени да спят навън и в колите си с включен климатик, след като много населени места в островната държава имаха проблеми с електрозахрването, които продължиха няколко дни.
• Екстремното време обаче не носи само жеги. В другата част от земното полукълбо - Азия - то се изразява в тайфуни. Тайфунът Доксури връхлетя южната част на Тайван в четвъртък, след като премина през Филипините и предизвика силни наводнения и свлачища.

Температурите в световните океани са още по-необичайни от тези на въздуха, достигайки безпрецедентни нива от средата на май. Въпреки че това може да се дължи на топлата фаза "Ел Ниньо", която обхвана тропическия Тихи океан, тя не е единственият фактор и учените смятат, че екстремното време се дължи именно на причинените от човека климатични промени.

"Човечеството е на горещия стол. За огромни части от Северна Америка, Азия, Африка и Европа това е коварно лято. За цялата планета това е бедствие. А учените не спорят, че вината е на хората", заяви генералният секретар на ООН по време на пресконференция в четвъртък.

"Всичко това е в пълно съответствие с прогнозите и многократните предупреждения. Единствената изненада е скоростта на промяната", допълни той.

Гутериш призова политиците да предприемат бързи действия. Според експерти основните политически действия могат да бъдат насочени към намаляване на замърсяването с въглероден диоксид.

Доказано е, че подобни горещи вълни са пряко свързани с климатичните промени, тъй като те увеличават риска от горещо и сухо време и засилват горските пожари. Светът вече се е затоплил с около 1,1 °C от началото на индустриалната ера и температурите ще продължат да се покачват, тъй като проблемът е свързан с голямото количество въглеродни емисии, които хората и компаниите емитират.

Според изследвания за климата 93% от горещите вълни и 68% от засушаванията са станали по-тежки и/или по-чести поради причинените от човека емисии.

Подобна поредица от жеги е имало и през последните години, като само миналата година над 61 хил. души са загинали в Европа следствие на високите температури. Въпреки това напредъкът в световен мащаб за ограничаване на изгарянето на изкопаеми горива остава много бавен.