Властта отказва да включи IT-бизнеса в диалога за бюджета и заплатите

Работодателската организация на високотехнологичния бизнес в България БРАИТ получи отказ от правителството на Росен Желязков да участва в т.нар. Тристранен съвет (Национален съвет за тристранно сътрудничество).

Това е форматът, в който държавата, икономическите лидери и синдикатите обсъждат бюджета във всички негови аспекти. Вижте по-долу кой членува в него.

БРАИТ твърди, че има пълномощни за представителство на 2913 компании с над 106 000 служители от 28 икономически дейности.

В този обхват влизат автомобилната и софтуерната индустрия, IT и ICT, биотехнологиите, изкуствения интелект, финтех, агритех, възобновяемата енергетика и електронната търговия - "индустрии, които са основен двигател на глобалната икономика и приоритет за държавите лидери", както посочват от организацията.

Данните са поне двойно по-високи от минималните критерии в Кодекса по труда, от които зависи една работодателска организация да бъде призната за "национално представителна".

Въпреки това БРАИТ не е включена в състава на съвета от кабинета "Желязков", а администрацията на предходния кабинет на Димитър Главчев е отказвала да дава информация по разясняващи въпроси, защото било "забранено".

"Без обосновани мотиви", казват от организацията, техните показатели са били занижени служебно от комисията в Министерството на труда, която отговаря за оценката дали дадено работодателско обединение покрива критериите за членство в Тристранния съвет.

Признати са само 1127 членове и 70 140 работници и служители - "резултати, които значително се разминават с обективните данни".

"В БРАИТ се събрахме организации, които представляваме над 20% от икономиката на България - при това най-бързо растящата част от нея. И липсата на гласа на БРАИТ ще направи Тристранката да е по-слаба и нефункционална… от което губим (почти) всички", казва Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация, част от БРАИТ.

Как от 2913 подписали членове държавата признава само 1127?

Казусът с БРАИТ осветява необясними пропуски в начина, по който се доказва "представителство" на работодателските организации.

Оказва се, че пълномощните са два вида: изрични и "браншови", като при втория вид фирмата може изобщо да не знае, че е дала каквото и да е разрешение някой да я представлява.

• Изричните пълномощни са подписани от управляващите конкретната компания - т.е. става дума за съзнателен избор.
• Вторите се приемат за "пълномощни", само защото дадена компания членува в конкретна браншова организация, а тя на свой ред е решила да се присъедини към някоя по-голяма работодателска организация.

Например: Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) е най-голямата представителна организация на бизнеса.

В нея членуват отделни дружества, но и цели браншови асоциации - на застрахователите, на автомобилните производители, на земеделските производители и др.

Според Добромир Иванов - няма процес, по който да се провери дали една компания е дала изрично пълномощно за членство в "голяма" работодателска организация, или някой я е присъединил по браншова линия. Това води до съмнения дали няма фалшифициране на документи.

Няма и публичен регистър на организациите в Тристранния съвет, за да се видят отчети и документи.

Това се оказва и формалният повод да "отрежат" достъпа на БРАИТ до съвета.

След няколко месеца събиране на подписи от стотици компании, точно преди празниците в края на 2024 г. асоциацията получава списък с отказ да се признаят тези на 275 най-големи компании, които са я упълномощили да ги представлява.

Причината: според държавата те вече са дали пълномощни на други работодателски организации. Но самите компании не са подписвали подобни документи, казва Добромир Иванов.

Самата БРАИТ оценява като "сериозно ощетяващо бъдещите поколения на България" решението на Министерския съвет да игнорира правото на глас на новата работодателска организация.

През последните години високотехнологичните индустрии са ключов двигател на българския икономически растеж, като поддържат двуцифрени темпове на развитие и привличат младите и квалифицирани специалисти в страната, казват те.

Въпреки това липсата на стратегическа визия и информираност относно дигиталните технологии, изкуствения интелект, киберсигурността и стратегическата ИКТ инфраструктура в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество поставя под въпрос устойчивото икономическо развитие на страната.

Продължаващото неглижиране на високотехнологичните индустрии и отказът да бъде призната тяхната роля води до реални негативни последици за България, които вече са осезаеми:

● Липса на инвестиции и нестабилна бизнес среда
● Забавяне на дигитализацията, като България остава на последно място в ЕС
● Засилване на административната тежест, което затруднява иновациите и растежа
● Ниска конкурентоспособност, което ограничава дългосрочните икономически перспективи