Учени идентифицират тайна съставка в картините на Леонардо да Винчи

Ново проучване на списание Nature Communications предполага, че художници като Леонардо да Винчи, Сандро Ботичели и Рембранд може да са използвали протеини, особено яйчен жълтък, в своите маслени картини.

Следи от протеинови остатъци отдавна са открити в класически картини, рисувани с маслени бои, въпреки че често се приписват на замърсяване. Проучването, публикувано на 28 март, обаче показва, че включването им вероятно е умишлено. Това от своя страна хвърля нова светлина върху техническите познания на старите майстори - най-известните европейски художници от 16-и, 17-и или началото на 18-и век, и начина, по който са подготвяли боите си.

„Писмените източници за това са много малко и досега не е правено научно изследване по темата в такава дълбочина“, казва авторът на проучването Офели Ранкет от Института по инженерство на механични процеси и механика към Технологичния институт Карлсруе в Германия. "Нашите резултати показват, че дори с много малко количество яйчен жълтък можете да постигнете невероятна промяна в свойствата на маслената боя, като демонстрира как тя може да е била полезна за художниците."

Оказва се, че добавянето на малко яйчен жълтък към боите за произведенията на изкуството може да има дълготраен ефект, който надхвърля обикновената естетика.

Темперно слещу маслено

В сравнение с темперните бои, проектирани от древните египтяни - които съчетават яйчен жълтък с прахообразни пигменти и вода - маслената боя създава по-интензивни цветове, позволява плавни цветови преходи и изсъхва много по-бавно. Тя може да се използва няколко дни, след като е подготвена. Въпреки това маслената боя, която е направена от ленено или шафраново масло вместо вода, също има недостатъци - тя е по-податлива към потъмняване на цвета и увреждане, причинено от излагане на светлина.

Тъй като производството на боя е било занаятчийски и експериментален процес, възможно е старите майстори да са добавили яйчен жълтък - позната съставка, към по-новия тип боя - маслената, която за първи път се появява през 7-и век в Централна Азия, преди да се разпространи в Северна Европа през Средновековието и в Италия през Ренесанса. В проучването изследователите пресъздават процеса на производство на боя, като използват четири съставки - яйчен жълтък, дестилирана вода, ленено масло и пигмент - за смесването на два исторически популярни и значими цвята - топло бяло и тъмно синьо.

„Добавянето на яйчен жълтък носи много ползи, защото може да пренастрои свойствата на тези бои по драстичен начин“, споделя Ранкет, „Например начинът на стареене. С жълтъка отнема повече време за окисляването на боята, поради съдържащите се в него антиоксиданти."

Химичните реакции между маслената боя, пигмента и протеините в жълтъка пряко влияят върху поведението и вътрешното съпротивление на боята. „Белият пигмент е доста чувствителен към влага, но ако го покриете с протеинов слой, това го прави много по-устойчив, което прави боята доста лесна за нанасяне“, казва Ранкет.

„От друга страна, ако искате нещо по-твърдо, без да се налага да добавяте много пигмент, с малко яйчен жълтък можете да създадете боя със силно импасто (техника на рисуване, при която боята се нанася с такава гъстота, че щрихите на четката остават видими - б.р.)“, допълни тя, като реферира към стила на рисуване с дебела текстура, която прави впечалтението, че боята "излиза" от платното. Пример за импасто техника е картината "Звездна нощ" на Ван Гог.

Използването на по-малко пигмент е било желателно преди векове, когато някои пигменти са били по-скъпи от златото, според Ранкет. Един от тези, който визира, се нарича се "лапис лазули" и се използва за направата на наситен син цвят.

Пряко доказателство за ефекта на яйчения жълтък в маслената боя или липсата му може да се види в "Мадоната с карамфила“ на Леонардо да Винчи. Това е една от картините, наблюдавани по време на изследването. В момента е изложена в "Старата пинакотека" в Мюнхен, Германия. Творбата показва явни пукнатини по лицето на жената и детето.

„Влажната боя започва да изсъхва от повърхността надолу, поради което се набръчква“, коментира Ранкет.

Една от причините за този ефект може да е недостатъчното количество пигменти в боята. Проучването показва, че този ефект може да бъде избегнат с добавянето на яйчен жълтък: „Това е доста впечатляващо, защото имате същото количество пигмент в боята, но наличието на яйчен жълтък променя всичко."

Тъй като напукването на боята става в рамките на дни, вероятно е Леонардо и други стари майстори да са уловили този конкретен ефект, както и допълнителните полезни свойства на яйчния жълтък в маслената боя, включително устойчивостта на влага. „Мадоната с карамфила“ е една от най-ранните картини на Леонардо, създадена във време, когато той може би все още се е опитвал да овладее техниката на маслената боя - нова за онова време.

Ново разбиране на класиката

Друга картина, наблюдавана по време на проучването, е "Опело на мъртвия Христос“ от Сандро Ботичели, също изложена в "Старата пинакотека" в Мюнхен. Творбата е направена предимно с темпера, но за фон и някои вторични елементи е използвана маслена боя.

„Знаехме, че някои части от картините показват щрихи, които са типични за това, което наричаме маслена картина, и въпреки това открихме наличието на протеини“, твърди Ранкет. „Тъй като количеството е много малко, следите са трудни за откриване. Това определено може да се отдаде на замърсяване: в работилниците художниците са използвали много различни неща и може би яйцата са били само от темпера.“

Тъй като добавянето на яйчен жълтък има толкова желани ефекти върху маслената боя, наличието на протеини в работата може да е индикация за умишлена употреба, предполага проучването. Ранкет се надява, че тези предварителни открития могат да привлекат повече любопитство към тази слабо проучена тема.

Мария Перла Коломбини, професор по аналитична химия в университета в Пиза в Италия, която не участва в проучването, се съгласява: „Този вълнуващ документ предоставя нов сценарий за разбирането на старите техники за рисуване“.

„Изследователската група, която отчита и резултати от молекулярно ниво до макроскопичен мащаб, допринася за ново познание в използването на яйчен жълтък и свързващи вещества в маслената боя. Те не гледат повече на просто идентифициране на материалите, използвани от старите майстори, но обясняват как биха могли да произвеждат прекрасни и блестящи ефекти, като използват и смесват малкото налични естествени материали. Те се опитват да открият тайните на стари "рецепти", за които се пише малко или нищо", добави тя.

„Новото познание допринася не само за по-добро опазване и запазване на произведения на изкуството, но и за по-добро разбиране на историята на изкуството.“