Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Климатолози и морски биолози от десетилетия предупреждават, че Средиземно море се затопля по-бързо от почти всеки друг воден басейн на планетата. През юни 2025 г. температурата на водата в някои райони е надвишила сезонната норма с над 5 градуса по Целзий.
И макар да звучи като блян за туристите, за учените това е тревожен сигнал: морето влиза в „екстремно състояние“, пише Spiegel.
Според данни от програмата за наблюдение на Земята „Коперник“ морската гореща вълна продължава и през юли. Учените не просто наблюдават поредно краткотрайно затопляне, а устойчиво покачване на базовата температура, което продължава от години. Особено засегнати са районите около Балеарските острови, испанското крайбрежие и южна Франция – водата там е топла почти като във вана.
Такива стойности обикновено се наблюдават в разгара на лятото, a не още в началото му. Последиците са мащабни: те засягат икономиката, екосистемите и времето в цяла Европа. Това не е просто „горещо лято“, а климатичен симптом.
Затоплянето на морето не е равномерно. Докато западната част на Средиземноморието прегрява, засега източната остава относително хладна. Причината се крие в регионалната циркулация на водните маси от Егейско и Черно море, които внасят по-студена вода в източната част. Но учените са категорични: дългосрочната тенденция на температурите е нагоре и се разпространява и на изток.
Обикновено Атлантическият океан действа като естествен охладител за Средиземно море, благодарение на водите, които навлизат през Гибралтар. Но и Атлантикът вече е необичайно топъл. Това прави охлаждането недостатъчно и засилва ефекта от горещите вълни.
Така морето започва да живее в свой собствен климатичен режим, при който екстремни горещини, случвали се някога веднъж на хилядолетие, сега може да се повтарят през няколко години.
Последиците от морските горещи вълни не са невидими. Разрушенията в екосистемите вече се случват – бавно, но сигурно. Чувствителни организми като корали, миди и морски треви загиват масово. В доклад от 2021 г., учените описват как подобни вълни водят до „екологични колапси“ – срив на цели местообитания за дни. И това не е ограничено до повърхността: топлината достига до дълбочини от 200, а в някои случаи и 1500 метра.
Някои видове, които са по-гъвкави към промените – като някои риби, медузи и ракообразни – се възползват от новите условия. Това води до преобръщане на морските вериги и разместване на екологичния баланс.
Затоплянето не спира в морето – то има директни последици на сушата. Водният басейн съхранява енергия, която при определени условия се освобождава под формата на бури, урагани и проливни дъждове.
Така наречените медикейни – средиземноморски циклони – се превръщат в нова заплаха. Последният пример е бурята „Даниел“, ударила Гърция и Либия през 2023 г. с разрушителна сила. Подобни явления ще стават по-чести и по-опасни, предупреждават учените.
Засегнати са и традиционни отрасли – като рибарството, което страда от оттеглянето на популации, и туризмът, притеснен от нашествия на медузи и цъфтеж на водорасли.
Най-притеснителното е, че това, което се случва в Средиземно море, е само част от по-широк процес. Всички океани по света се затоплят – и то по-бързо от предвиденото. Само за 40 години честотата на морските горещи вълни се е удвоила. През лятото на 2023 г. температурата в Северния Атлантик достигна рекордни стойности, причинявайки жеги в Европа и рекордно топене на ледниците в Алпите.
Основният двигател на тази тенденция е повишаването на концентрациите на парникови газове и глобалното затопляне. „Физиката е безмилостна – ако увеличим CO₂, Земята излъчва по-малко топлина в Космоса и задържа повече в атмосферата“, обяснява Андреас Бекер от Германската метеорологична служба, цитиран от Spiegel.
Океаните досега поглъщаха по-голямата част от тази излишна топлина и омекотяваха последиците. Но учените предупреждават: този буфер скоро може да достигне границите си.
„Океанът е нашият климатичен пазител“, казва морският учен Карина фон Шукман. „А когато той започне да прегрява, това означава, че цялата планета е извън равновесие.“
