.jpg)
Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Статията в германския вестник „Ди Велт“, озаглавена „Страната, която тайно спаси Украйна“ и излязла паралелно в списание „Политико“, вероятно цели да ни позагащи и среше, да оглади неугледния ни имидж пред чужденците.
Позитивният за България пиар е нещо рядко, та от тази гледна точка колкото повече, толкова по-добре.
Но истинската ценност на материала е във възможността да надникнем пост фактум в дебрите на вътрешната политика и особено на коалиционните отношения, предопределили края на правителството на Петков и удължаването на парламентарната криза.
Централна фигура в тази драма е Корнелия Нинова, председател на БСП и вицепремиер и министър на икономиката в правителството на Кирил Петков.
Дилемата ѝ е била наистина хамлетовска – от една страна, в качеството си на партиен лидер Нинова беше категорично против износа на оръжие за Украйна, дали защото самата тя бе убеден противник на помощта за Киев, или защото оредяващата среброкоса гвардия, която съставлява почти целия електорат на столетницата, е твърдо проруска.
От друга страна, като вицепремиер и министър на икономиката Нинова не може да не си е давала сметка какъв мощен тласък дава на военната ни индустрия уж „помощта“, а всъщност търговията с военна продукция, предназначена за Украйна – търговия, защото българските доставки бяха платени от САЩ и Великобритания и реално облагодетелстваха фиска.
Колкото и цинично да е от гледна точка на морала – Украйна се нуждае от помагачи, не от печалбари, напълно политически неприемлива би била позицията на министър на икономиката и председател на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките едновременно да възпрепятства политически решения на премиера, да саботира българско производство в отбранителния сектор и потенциално да застрашава работни места в него.
Нинова се ограничи с категорични опровержения на въпросите от журналисти и политици за помощите за Киев, докато е подписвала разрешителните за износ на военна продукция към трети страни, откъдето те са влизали в Украйна.
Единствената ѝ утеха е било оставането ѝ във властта – затова и БСП не торпилира четворната коалиция въпреки драматичните и разширяващи се различия по темата за Украйна вътре в нея. Хамлет пасти да яде.
Затова и задачата да съборят правителството се падна на сопаджиите от ИТН.
Те нямаха институционални "обязаности", затова никога са се чувствали реално отговорни пред електората си. Присъствието им в парламента се ограничваше до обструкции, мътене на водата и разклащане на доверието на българските граждани във външнополитическите ни съюзи.
Невъзможността на Нинова да свърши тази работа се коренеше в далеч по-сериозната, поне на думи, привързаност на БСП към членството ни в НАТО и ЕС, и двете постигнати с участието и съдействието на столетницата, както и в заемания от нея държавен пост.
Именно в това се състои разликата между старата, обиграна и обвързана с парламентаризма партия, каквато все още е БСП, и популистката еднодневка, създадена да решава оперативни задачи с цената на собственото си угасване – каквато е ИТН.
Тъй като и двете организации принадлежат към сектора на проевразийско, евроскептично статукво (както се вижда от последните изказвания на Нинова за еврото – позицията на ИТН там е ясна отдавна), остава основният въпрос: какво могат да противопоставят партиите на промяната на тази „дълга скамейка“, в която място намират и еднодневки, и столетници, и още редица други пермутации на едно и също начало – евразийското, „народняшкото“ и подчиненото с редица задкулисни зависимости.
Засега отговорът не е очевиден.
За тези, които са прекарали времето от декември 2021 до пролетта на 2022 в зимен сън, от статията става безпощадно ясно защо падна правителството на „Продължаваме промяната“.
Нито „Джемкорп“, нито позициите по въпроса с отношенията с Република Северна Македония, нито арестът на Борисов, нито социалните плащания бяха в основата на вота на недоверие и бламирането на кабинета „Петков“.
Причината беше твърдата му позиция в подкрепа на Украйна, решението тя да бъде снабдявана с оръжие и горива, макар и през посредници, макар и не под формата на помощи, а на търговия.
Разбира се, Борисов си отмъсти за ареста, като гласува против правителството на ПП, колкото и днес Делян Добрев да настоява, че ГЕРБ също са били на страната на украинците. Естествено, цялата парлама около Nexo беше последващо наказание за ДБ и ПП и опит трайно да бъдат извадени от играта.
Но проблемът никога не е бил „Джемкорп“ или Nexo. Проблемът винаги е бил Украйна и в това българската опозиция се сблъсква директно с Кремъл.
