Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Виктор Емануил Савойски е последният италиански крал, син на Умберто II и първи братовчед на Симеон Сакскобургготски.
Вече на 86 години, той е главният герой на новия документален сериал на Netflix „Принцът“ (The King Who Never Was). След излизането му на екран, това е едно от най-гледаните заглавия на филмовата платформа не само в Италия, но по целия свят.
Трите епизода се гледат на един дъх и не може да ви доскучае дори за секунда. Просто животът на Виктор Емануил е твърде богат на приключения и интересни случки, а самият той - доста противоречива личност.
За него се заговори и през 2006 г. в България, когато Виктор Емануил бе обвинен в корупция, хазарт, измами и склоняване към проституция.
В доказателствата на т.нар. "Савойска афера" беше въвлечен и Симеон Сакскобургготски, който само година по-рано беше премиер на България - с данни за спонсорство към НДСВ от страна на близки до Виктор Емануил и на евентуални корупционни схеми около първия проект за строителство на детска болница в България.
Следствието се основава на записи на телефонни разговори, но така и не се стига до дело срещу Царя поради липса на доказателства. Той твърдеше, че няма нищо общо с повдигнатите обвинения срещу италианския си роднина.
Основната тема на „Принцът“ обаче не е просто животът на Виктор Емануил, а нелепата смърт на Дирк Хамер на острова Кавало.
Годината е 1978 г., когато група младежи са на ваканция на един от малките острови около Корсика. Те решават да влязат нелегално в лодката на Виктор Емануил и заспиват там. Изведнъж се чуват два пистолетни изстрела. Единият отива във въздуха, но другият улучва крака на 19-годишния Дирк, като куршумът пронизва тазобедрената артерия. След няколко операции и нечовешки страдания момчето умира четири месеца по-късно.
От този момент животът на неговото семейство и на царската фамилия Савоя коренно ще се промени.
45 години по-късно Netflix решава да разкаже тази история, като я пречупва през личността на предполагаемия виновен - Виктор Емануил, решил в онази нощ да защити частната си собственост с оръжие в ръка.
Този случай никога не е изглеждал окончатело приключил. Трите епизода го показват в неговата цялост - свидетелства, обвинения, скрити истини, съдебни процеси и обрати. В западните медии нелепата смърт придобива невероятна известност и екипът на режисьорката Беатриче Боромео съумява не само да го пресъздаде, но и да го постави в пищната рамка на края на италианската монархия и началото на италианската република.
Ключът към разказа е именно личността на Виктор Емануил, първо наследник на италианския трон, а след това изгнаник и аутсайдер, успял да се върне в Италия едва половин век по-късно.
За да няма спойлери, ще обърнем внимание на факта, че режисьорката на "Принцът" не е случайна личност.
Бороме, родена в семейство на графове в Италия, която преди да стане известен журналист, е модел. В модните среди тя се запознава със сестрата на загиналия Дирк, Биргит Хамер, която също е модел.
Тя дълго е убеждавала Виктор Емануил да се съгласи да направи тази поредица от интервюта, включени в документалния филм, в който участват и синът му Емануил Филиберто, сестрата на Дирк, но и много други.
Според режисьорката, Емануил Филиберто неслучайно се съгласява да участва - "той прозря, че ако един път говори публично по темата, и то с човек, който не е негов близък, би затворил тази страници и така би освободил дъщерите си от неприятните последици на тази история, която е преживял той".
Защото освен че търси истината, филмът показва как травмите, нерешените конфликти, драмите и несправедливостите могат да се предават от едно поколение на друго.
"За Биргит и нейните дъщери това е огромен камък, който им падна от сърцето, тъй като търсенето на справедливост се превръща във фикс идея. Тя говори само за Виктор Емануил, докато след снимките сестрата на Дирк вече има нови проекти и мечти - един изцяло нов живот".
Беатриче Боромео споделя също, че филмът е плод на невероятен труд и на дълги нощи на караници с останалите от екипа за това кое да остане и кое да бъде изрязано. Целта им е била да балансират всички гледни точки, опитвайки се да бъдат справедливи, коректни, безпристрастни и достоверни.
Документалната серия разкрива и второ убийство - отново нещастен случай, в който обаче става въпрос за нелепата смърт на брата на испанския крал, вече оттеглил се от трона, Хуан Карлос.
През 1956 г. в Португалия по-малкият Алфонсо умира на 15 години след инцидент с изстрел на револвер.
Според кралското семейство става дума за инцидент, при който Алфонсо сам се е прострелял, докато почиства оръжието.
Но в "Принцът" Виктор Емануил, който е бил в Португалия по същото време, твърди (мислейки, че говори без да го записват), че изстрелът е произведен от Хуан Карлос, по погрешка.
"Става дума за частен разговор между двама души - заявява синът Емануил Филиберто - освен това историята е стара, за нея за изписани тонове мастило и това няма нищо общо с живота на баща ми".
Това не отменя наистина отличната документаристика, в която разказът се преплита на няколко нива - криминалният жанр се смесва с историята.
Виктор Емануил сам щрихира своя образ, разказвайки като свидетел за онази Италия, която вече не съществува. В съзнанието му сякаш е останала територия, над която има власт - власт, с която той никога не е разполагал, но и от която никога не се отказвал.
Документалният сериал показва и невероятните промени, случили се в Итария през последните 70 години. Засяга се безпомощността пред липсата на справедливост, както и невероятната мощ на властта и парите, способни да купят правосъдието.
Да се родиш принц, може да бъде твоят късмет, но и твоята присъда.
Може би няма да е пресилено да се каже, че "Принцът" е един от най-успешните документални сериали на Netflix за тази година, заедно с историята на Емануела Орланди.
Това е филм, който успява да те държи на тръни, да те развълнува, да те направи съпричастен, да докосне душата ти, дори да те ядоса и да те накара да откриваш и преоткриваш една невероятна история, която заслужава достоен завършек и справедливост за всички, участвали в нея.
