Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Премиер, телевизионен магнат и футболен бос - Силвио Берлускони си отиде след един невероятен живот.
Дългата публична кариера на Кавалера започва още през 1964 г., когато открива първата си строителна площадка в Бругерио.
През 1975 г. основава "Фининвест", а после става собственик на телевизионна и финансова имерия и един от най-богатите хора на света. Паметен остава и денят, в който влиза в политиката. Той печели три пъти изборите в Италия, формира четири кабинета и управлява общо девет години между 1994-1995, 2001-2006, 2008-2011.
За поствоенна Италия, където правителствата трудно се задържат, това представлява своеобразен рекорд.
Освен като централна фигура във властта, Берлускони ще остане в историята и с футболната епопея "Милан" - като негов собственик отборът печели пет купи на Шампионската лига и осем национални титли за 31 години.
В действителност Берлускони получава толкова власт през живота си, че истински незабравимият момент е онзи, в който той я губи.
На 8 ноември 2011 г. Италия е на ръба на банкрута. Ангела Меркел и Никола Саркози публично му се подиграват, като се подсмихват иронично на въпроса дали вярват, че Берлускони е способен да въведе икономически реформи.
Европа се страхува, че ще потъне заедно с Италия. Най-верният му съюзник Джанфранко Фини се е отцепил и си е направил собствена партия. Осем от депутатите на Берлускони го предават в решително гласуване и той губи мнозинството в парламента.
Но той отказва да се предаде и не иска да отсъпи. "Така трябва да постъпи Берлускони" - му подсказват всички около него, но техните съвети са продиктувани от желанието да продължават да живеят в сянката му.
Тогава Берлускони получава две изключително важни обаждания. Първото е на Енио Сорис, приятел и стар бизнес-партньор: "Силвио, ако не подадеш оставка, Италия ще рухне".
Второто обаждане е от сина му Луиджи, който работи в Лондонското Сити: "Тате, ако Италия рухне, се сриват и нашите фирми".
Така незалязващият Кавалер е принуден да се оттегли, приемайки жестоката логика на политиката. В миналото го обвиняват, че е искал да е на власт, за да защитава интересите си. Този път си отива, за да запази същите тези интереси.
Италианските медии изпращат Берлукони с признание, че личността му е феномен отвъд общоприетите критерии.
Когато напуска Министерския съвет, го освиркват и скандират "палячо, палячо". Италианците са раздвоени в оценката си заради амбициите му за мощ, но и заради мястото му в историята.
Берлускони е едновременно гнил плод на италианската политическа система, но и е човекът, опитал да я оздрави.
Едва ли може да го окачествим като "злодей, спечелил изборите само с телевизионна пропаганда", както казва италианската левица. Но не е и "спасител на родината, натикал в миша дупка комунистите", както пише десницата.
За добро или за лошо - той основа една нова десница в Италия и прокара нова политика, с либертариански амбиции и популистки черти.
За него говореше целият свят - той бе цар на италианската политическа сцена цели 20 години, дори когато беше в опозиция.
Днес в Италия премиер е Джорджа Мелони и според мнозина тя е мъжкото превъплъщение на Берлускони.
На Ботуша има даже термин "професионалист по антиберлусконизъм". Обвиняваха във всичко. Той бе подсъдим в повече от 20 процеса, с най-различни обвинения, включително в проститутция на малолетни, заради мега партита, които правеше в своите вили.
От почти всички обвинения излиза оправдан, но затова има заслуга и отборът от прекрасни адвокати. Единственото, за което е признат за виновен, са данъчни нарушения, за това е осъден окончателно.
Това му коства временно изгонване от Сената, но той през 2022 г. той върна "на бял кон", пак на същото място като сенатор.
Разбира се, Берлускони не беше светец, а човек с лични и обществени пороци, който знае и да играе мръсно.
Първото черно петно в биографията му е произходът на първия му милион. Многократно е обвиняван за прокарване на закони, които го облагодетелстват лично.
Съмнително е и раждането на телевизионната му империя, която буквално в онези години разбива монопола на РАИ, но той е подпомогнат от правителството на Кракси. Освен богатството на Берлускони с това се променя и животът на италианците, най-вече на възрастните хора - започва ерата на телевизионните игри и викторини, на сериалите.
В политиката ще остане със склонността си да излиза далеч от протокола и политическата коректност - до степен, в която говори нелепици на публични събития.
Преди години той беше обявил пред министър на туризма на Германия, че сънародниците му се пекат на италианските плажове като наденички. Не спести и коментара си за "тена" на американския президент Барак Обама.
На обща снимка на премиерите в Брюксел беше направил "ушички" на испанския колега.
В България бе известен с приятелството си с Бойко Борисов - при една от срещите им Берлускони премери гърба на тогавашния премиер и обяви, че е голям като гардероб.
Чувстваше се като човек, който е над закона, а разкритията за секс-купони с млади жени, оставиха у хората впечатлението, че поведението му е непристойно за един държавен представител. Струваха му и края на брака му с Вероника Ларио.
На 86 години (две години над средната продължителност на живота в Италия) Силвио Берлускони все още се надяваше да го изберат за президент, така че не се беше отписал от политиката.
Едно е сигурно - макар и да беше силно противоречива фигура, Кавалера обичаше Италия.
