Кирил Петков видя повече избор за "свободните българи" в раздялата на ПП и ДБ

Опция за "разширяване на подкрепата" и повече избор за "свободните българи" видя бившият съпредседател на "Продължаваме промяната" и премиер Кирил Петков в парламентарната раздяла с "Демократична България" след изборите.

Петков, който се отказа от листите за вота, признава, че разделението носи и рискове, но казва, че "търсенето на различен модел не е непременно грешка". Под това той разбира вариант за търсене на подкрепа отвъд т.нар. градска десница", "Градска интелигенция" и "хората от жълтите павета".

"Ако се запази добра координация между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, без взаимни нападки към техните представители, и ако едновременно с това се даде по-голям избор на свободните българи, има реален шанс за разширяване на подкрепата", твърди бившият министър-председател.

По думите му хората, които досега подкрепят ПП-ДБ, са важна част от ядрото, но тази група хора "не обхваща всички свободни българи, които искат промяна". Разширяване на доверието - ако двете формации запазят добрия тон и взаимодействие, според него означава "да достигнем до всички, които днес не гласуват за нашата коалиция, но вярват в европейския път на България и върховенството на правото.

"Има ли такива хора? Убеден съм, че има и на последните избори част от тях бяха привлечени от Румен Радев. Тук е важно да се запитаме защо. Дългосрочната ни задача е да достигнем до тези хора и да им дадем реална политическа алтернатива", добавя Петков.

"Честно казано, разбирам емоциите, които се разгоряха около разделянето на двете парламентарни групи. Идеята за разделение винаги носи риск от отслабване и това е нещо, което не може да бъде пренебрегнато. Затова всички споделени страхове са напълно разбираеми, особено като се има предвид, че историческите факти често показват подобни процеси", добавя все пак Петков. Негови съпартийци - като евродепутата и бивш председател на Народното събрание Никола Минчев, както и самата ДБ, вече нарекоха разделянето на парламентарните групи "грешка".

Петков казва още, че коалиционният формат ПП-ДБ е показал своите ограничения на последните избори – около 12–14%. "При подобен резултат тя и при бъдещи избори ще остане или в опозиция, или като малък партньор в по-голяма коалиция. Не мисля, че който и да е от тези сценарии удовлетворява избирателите ѝ", добавя той.

Той припомня първите избори след появата на ПП, когато с ДБ бяха отделни участници и как тогава се стига до правителство. "Да оставим страховете за момент настрана и да си позволим да си представим една България, която е истински европейска държава, в която многообразието е сила, а върховенството на правото и европейският път са неотклонни принципи.", казва Петков в заключение.

ПП поиска с ДБ да са в отделни парламентарни групи, въпреки че се явиха заедно на изборите на 19 април. ДБ и кадри на ПП обявиха това за политическа грешка. Разочарован - по собствените му думи, се оказа и лидерът на "Прогресивна България" Румен Радев - защото това може да утежни преговорите за избор на нов Висш съдебен съвет.

Резултатът е, че ДБ има 21 депутати - колкото ДПС на Делян Пеевски, а ПП - 16, което ги прави петата по големина от общо 6 парламентарни групи. Двете формации заедно имат 37 депутати - едва с двама по-малко от ГЕРБ.

Разделянето на ПП и ДБ е "разочароващо" за Радев заради преговорите за ВСС