Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Технологиите са оръжие. И то ще стреля“, казва журналистката Кара Суишър за социалните медии. Филмът „След истината: дезинформация и цената на фалшивите новини“ на HBO показва нагледно как „стрелят“ фалшивите новини като разказва истинските истории на истински хора, станали жертви на лъжи и конспиративни теории в САЩ:
През 2015 г. планирано военно учение в Тексас разбунва духовете на местните хора, след като е представено от блогъри и онлайн активисти като опит на президента Барак Обама да се разправи с инакомислещи граждани.
През 2016 г. пицария във Вашингтон е обявена за център на мрежа за детска порнография, свързана с демократите. Историята, известна като „Пицагейт“ , стига до там, че въоръжен американски патриот нахлува в пицарията, за да спаси въображаемите невинни деца от насилието.
Същата година убийството на Сет Рич, който работи за Демократическата партия, е свързано от конспиративни теории с изтичането на имейлите на Хилъри Клинтън, публикувани от „Уикилийкс“. Заради това, твърдят конспираторите, Рич е бил убит от своите.
През 2018 г. сътрудници на консерваторите правят опит да дискредитират бившия директор на ФБР Робърт Мълър, който провежда разследването за руска намеса в изборите през 2016 г., като изфабрикуват обвинение в изнасилване срещу него. Медиите определят историята като „катастрофално глупав“ и „комичен“ сценарий.
Документалният филм показва нагледно как дезинформацията се инструментализира като политическо оръжие. Както пише американския изследовател и философ Лий Макинтайър, макар самата идея за постистината да не е нова, новото е политическата доминанта:
фактите са подчинени на нашата политическа гледна точка.
А развитието на технологиите и появата на социалните медии „въоръжават“ търсещите власт с могъщи средства за влияние върху хората.
Лекотата, с която една напълно измислена история може не просто да разтревожи хората, а да ги накара да вземат пушката си и да възстановят реда и справедливостта, които според тях са нарушени, е демонстрирана убедително във филма. За разбирането му обаче е задължително да се отчита спецификата на американския контекст.
САЩ се отличават от всички останали държави по равнището на политическа и медийна поляризация. Либерали и консерватори са се приближили към двата края на политическия спектър, полето за консенсус между тях се е смалило, а около 40% и от двата лагера имат крайно негативно мнение за опонентите си. Двете групи използват различни източници на информация – основно CNN (либералите) и FoxNews (консерваторите), а ехо стаите в социалните медии бетонират разделението и само усилват идеологическата пристрастност.
Интервюираните във филма консервативни политически коментатори и идеолози многократно повтарят, че мейнстрийм медиите осъществяват политическа пропаганда и затова е важно хората да не им вярват и да им се противопоставят. В контекста на силната поляризация, това послание не е трудно да бъде прокарано. Още повече, че разделението между мултикултурните, образовани и технологично развити мегаполиси и останалата част на страната е драстично и това особено ясно се видя по време на изборите през 2016 г.
Либералните възгледи са доминиращи в университетските среди в САЩ от втората половина на миналия век, а журналистиката се разглежда като една от „предимно либералните“ професионални области, наред с правото и образованието, отбелязва политологът Марк Лила. Според изследване от 2013 г. половината от американските журналисти се определят като независими, една трета като демократи, а едва 7% като републиканци. Водещите американски медии, с малки изключения, попадат в либералния политически спектър.
Авторите на филма, както и повечето от участниците в него, също са представители на либералния елит: режисьор е документалистът Андрю Роси ("Page One: Inside the New York Times", 2011, "Le Cirque: A Table in Heaven", 2007 и др.), а изпълнителен продуцент е Брайън Стелтър от CNN. Това не прави от само себе си филма едностранчив или пропаганден, макар да има ясна позиция, но го вкарва в капана на политическата поляризация –
ще го гледат хората, които така или иначе са съгласни с идеята и споделят възгледите на авторите.
На този фон не е трудно да се разбере защо консерваторите избират именно бунта срещу утвърдените медии (наречени от Тръмп „fake news” и „обществен враг“) като стратегия за спечелване на избирателите, без да се свенят да използват целия арсенал на новите технологии, за да разпространяват откровени лъжи, конспиративни теории и „алтернативни факти“, по думите на съветничката на Тръмп Килиън Конуей. Включително чрез профилиране и микротаргетиране на хората в социалните медии, както прави „Кеймбридж Аналитика“.
Проблемът обаче, подчертава филмът, е че подобно на надпреварата във въоръжаването през Студената война, след 2016 г. демократите започват да използват същите техники. Аргументът е – има ги, работят, използват ги срещу нас, защо ние да не ги използваме срещу тях.
В очакване на президентските избори в САЩ тази есен, въпросът е как тази „война на фалшификациите“ ще се отрази на кампанията и на резултатите от изборите. И изобщо, каква е легитимността на власт, която и да е и където и да е, в условията на съмнение във всичко и във всички.
Премиерата на документалния филм „След истината: дезинформация и цената на фалшивите новини“ е на 20 март в НВО GO.
