Как един училищен директор спаси 1643 деца от наводненията в Непал

В 9:20 ч. в сряда сутринта телефонът на Раджендра Давади звъни. Той е директор на училище в долината Тришули, в непалската област Нувакот. Обажда му се негов приятел с тревожно предупреждение – придошлата река вече е помела близко село и водата се насочва към училището.

„Каза ми, че селото го няма – реката го е отнесла. Каза ми да бягам“, разказва по-късно Давади пред The Times.

Мащабът на бедствието вече е огромен. Наводнението започва високо в Хималаите, след като маса от лед и скали се срутва в речната система близо до границата между Непал и Тибет. По долините се спуска вълна от вода, кал и отломки, а на места нивото на река Тришули се покачва с до 9 метра само за 30 минути.

По това време около 900 деца вече са в Tribhuvan Trishuli Secondary School, а стотици други все още пътуват към училището пеша или с автобуси. Общо в него учат 1643 деца.

https://x.com/coolfunnytshirt/status/2093891114742976690

Първоначално 47-годишният училищен директор и учител по английски смята, че сградата е достатъчно защитена. Тя е масивна, бетонна и се намира на около 60 метра над реката, приблизително на нивото на стоманения мост, който свързва селото с отсрещния бряг.

Малко след телефонното обаждане в училището пристига родител на едно от децата. Той предупреждава Давади, че водата се покачва много бързо и вече приближава училището.

Тогава директорът решава, че няма време за губене.

Той бие училищния звънец и нарежда на учителите незабавно да изведат децата от класните стаи.

Давади се обажда и на шофьорите на училищните автобуси, които в този момент превозват още деца към училището, и им нарежда да обърнат. Успява да се свърже с всички с изключение на един.

Малко по-късно вижда последния автобус да преминава по моста. Той успява да стигне до другата страна и да обърне малко преди мостът да рухне.

Междувременно децата, които вече са в училището, започват да разбират, че са в опасност.

Едно момиче получава паническа атака и е откарано нагоре по склона с мотоциклет. Останалите тръгват пеша към по-високо и безопасно място, а Давади върви след тях, за да се увери, че никой не е останал назад.

Минути по-късно придошлата вода достига училището и го помита.

Всички 1643 деца оцеляват.

По-късно Давади казва пред BBC, че всичко е зависело от няколко минути. „Ако бяхме взели това решение 10 минути по-късно, нито учениците, нито аз щяхме да можем да говорим с вас днес“, казва той.

След евакуацията учениците стигат до различни безопасни места. Около 40-50 деца и служители на училището, сред които и Давади, остават блокирани на по-високо място заради разрушените пътища и мостове. Те прекарват там три дни, преди да бъдат евакуирани.

Двама от служителите на училището обаче загиват.

32-годишният учител по обществени науки Сантос Парияр отива до жилището си край реката и е отнесен от придошлата вода. Султан Лама, който също работи в училището, загива, след като се връща обратно към сградата, за да затвори вратите.

След бедствието местните жители започват да наричат Давади герой.

Самият той приема определението далеч по-сдържано.

„Какво друго можех да направя?“, казва той пред The Times, докато гледа останалите в кал руини от училището.