Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Кулите на стара крепост и католическа църква се оглеждат в спокойните води на езерото, а отзад алпийски върхове карат картината да изглежда кукленско умалена.
Това е фонът на ежегодния стратегически форум в Блед в Словения, който тази година беше различен.

Вместо пан-европейски, под бранда “Централна Европа”, форумът беше концентриран около амбицията на новия стар словенски премиер Янез Янша да изгради регионална коалиция с Хърватия, Унгария и Чехия. Това бяха и премиерите, участващи в откриващия панел.
Идвах за трети път на конференцията в Блед, но за първи път не виждах представители на Северна и Южна Европа, както и на “мотора на европейската интеграция” Германия и Франция.
Още в началото стана ясно защо.
Разговорът между премиерите се въртеше около критиките им срещу Европейската комисия за следващия бюджет на ЕС и за това как регионът да продължи да плаща много по-малко, отколкото получава.
Тук имаше и момент, в който най-новият член на групата - унгарецът Петер Мадяр, напомни за разликата с предшественика му Виктор Орбан: „Трябваше просто да отида в Брюксел, да погледна в очите на Урсула фон дер Лайен и да кажа, че ние сме тук за нашите пари. Успяхме да получим 16,4 милиарда евро за един ден.“
Заради посегателствата срещу върховенството на правото, Орбан и правителството му бяха загубили достъпа до кохезионните фондове, които Унгария трябваше да получи през последните години.

Но освен фондовете и нелегалната миграция (“ние от Централна Европа знаехме още 2015-та, че това ще стане проблем”), лидерите на подиума в Блед имаха и друго общо послание.
Артикулира го домакинът Янез Янша:
- „Когато пълномащабната руска инвазия се случи през февруари 2022 г., ако изключим Унгария, тогава Централна Европа беше много по-наясно от другите в ЕС какво се случва и какво трябва да направим.
- "Стратегическата грешка беше допусната още през 2008 г., когато в името на евтиния руски петрол и газ, Германия и Франция решиха да спрат пътя на Украйна и Грузия в НАТО”.
Ясното позициониране на четирите страни по темата за руската агресия е може би основната разлика със страни като България и Словакия (от българска страна в Блед участваше вицепремиерът Пеканов, макар и на друг панел).
Илюстрацията на тези разлики не закъсня.

Само дни по късно, в София премиерът Радев и словашкият му колега Роберт Фицо демонстрираха впечатляваща хармония в изказванията.
Съдейки по позициите им по енергетика и критиката към Зелената сделка, по нелегалната миграция или Многогодишната финансова рамка, двамата идеално биха пасвали в групата на четиримата от Блед.
Но по темата Русия те се открояват като най-ярките привърженици на теорията за мирно решение, която обаче не назовава ролята на Русия.
- “Нито министър-председателят Румен Радев, нито президентът на България вярват във военно решение на конфликта в Украйна… Големите играчи на Запад … наивно вярваха, че чрез Украйна и като ѝ осигурят пълна политическа, военна и финансова подкрепа, могат да свалят на колене омразната Русия. Тази стратегия напълно се провали. И все пак Западът отказва да признае грешката си и продължава да налива масло в огъня на войната.”
Това изказване на Фицо след завръщането му от България подсказва, че двамата лидери не само възпроизвеждат част от тезите на Москва, но и вероятно са обсъждали следващия кръг от санкции на ЕС срещу Русия.
Техният синхрон по отношение на войната в Украйна и на интересите на Русия (Словакия е другата страна членка, която сваля руски имена от санкционните списъци на ЕС) оформя нова стратегическа разделителна линия в Съвета, която беше избледняла значително след напускането на Орбан.
За България рискът да стане новата Унгария по темата за Русия е съвсем реален.
Още Външнополитически дневници:
Трудната задача на Антонио Коща
Ефектът на пеперудата: Америка воюва, Европа плаща сметката
Регионите се съюзяват, или защо щраусовата тактика е проблем
Балкански игри - късият фитил и дългите сметки на балканските политици