България ще работи с Турция за т. нар. "Среден коридор", който заобикаля Русия Снимка: © Screenshot NOVA

Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:


България ще работи активно с Турция за развитие на т.нар. Среден коридор – транспортна връзка между Азия и Европа. Това заяви министърът на транспорта Георги Пеев по NOVA след визитата на българската делегация в Турция. След срещи между премиера Румен Радев и турския президент Реджеп Ердоган беше обявено, че договорът с "Боташ" е замразен за 15 месеца без да стават ясни повече подробности.

Министърът на транспорта, който беше част от делегацията, повтори дурмите на Румен Радев, че разговорите за транспортния маршрут не са обвързани с казуса "Боташ".

"Става дума за различни видове транспорт – жп, морски, пътен, комуникации, енергетика. Но няма никаква връзка между предоговарянето на договора с „Боташ” и другите дейности в отношенията между Турция и България", заяви Пеев. Отново без подробности.

Какво представлява т.нар. среден коридор?

Средният коридор, известен още като Транскаспийски международен транспортен маршрут, е търговски път, който свързва Китай с Европа, без да преминава през Русия. Дължината му е 6500 километра, а оценките са, че до 2040 завършването на връзките между държавите ще струва около 28 млрд. евро.

Завършването на маршрута ще се позволи товарите да се движат през Казахстан, да пресичат Каспийско море с ферибот, да продължават през Азербайджан и Грузия, а след това достигат Турция и европейските пазари по железопътна и автомобилна инфраструктура.

За България Средният коридор е възможност да се превърне във входна врата на част от азиатските стоки към Европейския съюз. Ако маршрутът продължи да се развива, пристанищата във Варна и Бургас и жп връзка с Турция могат да станат входна точка за товарите от Азия към Европа.

Става въпрос не само за железопътна линия, а за мрежа от влакове, пристанища, фериботи и логистични терминали, които работят като единна транспортна система.

Маршрутът е стратегически за Европейския съюз след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 година, тъй като преди това основната сухопътна връзка между Китай и Европа преминаваше през Русия по т.нар. Северен коридор.

За държавите по маршрута - като Казахстан, Азербайджан, Грузия и Турция, това означава повече инвестиции в железопътни линии, пристанища и логистични центрове.

За Европейския съюз коридорът е възможност да диверсифицира маршрутите на доставки на суровини от Азия, за да намали зависимостта си от един-единствен транспортен маршрут. Маршрутът е сред приоритетите на инициативата Global Gateway на ЕС.

На този фон политологът Огнян Минчев предупреждава за рискове, които крие липсата на достатъчно публична информация какво точно стои зад решението на Анкара да се лиши плащанията от България за газов капацитет на стойност 500 000 долара дневно и в замяна на какво е взето то - макар и правителството да отрича да има странични договорки.

Той припомня, че се говори за турски интерес за инвестиции в пътища - като изгражзане на АМ "Черно море" чрез концесия - част от ключов инфраструктурен коридор с високо отбранително и геостратегическо значение през Балканите. "Турция желае да заеме ролята на ексклузивен снабдител на България с енергоресурси в широк спектър - включително авиационен бензин за обслужване на бойната и логистична авиация на НАТО на българска територия и на Балканите", казва Минчев, но с уточнението, че без достатъчно публична информация не се знае доколко тези претенции са нактуални.

По думите му в дългосрочно сътрудничество между София и Анкара има и "сфери, в които това носи значими ползи и на двете страни, така и сфери, в които София трябва много внимателно да преценява спецификата на своя дългосрочен стратегически интерес."

Ако Турция иска да бъде овластен "хъб" - кръстопът на максимално концентрирани енергийни и стратегически коридори, то България иска да се възползва от своето централно географско разположение на Балканите - също като "хъб" в енергийната сфера, в логистиката на транспорта, на отбраната на НАТО и др., смята политологът. Въпросът е дали правителството в София ще успее да се справи със задачата.

"Тревожно важно е да разберем доколко "замразяването" на "Боташ" е добра новина, или е индикатор за разрастващ се турски натиск върху българската държава да направи концесии със своя стратегически интерес в полза на стратегическите цели на Анкара", добавя Минчев.

Каква е цената на замразения договор с "Боташ"?

Живот

DARA вече не е част от Virginia Records

Певицата напусна компанията на Саня Армутлиева след почти 10 години съвместна работа

21:27 - 01.09.2026
Важно днес

Осем души са задържани в София при опит за имотна измама с фалшиво завещание

Те са арестувани в нотариална кантора, докато се опитвали да продадат апартамента в центъра на столицата

20:13 - 01.09.2026
Важно днес

Въпроси и отговори за втората пенсия - какво трябва да знаем?

Съветите на Светла Несторова от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване

17:49 - 01.09.2026
Важно днес

Гюров ще търси подкрепа от демократичните избиратели, които не искат цялата власт да е в една партия

Той ще разчита на широка подкрепа, включително и от избирателите на ГЕРБ

17:45 - 01.09.2026
Важно днес

Националната детска болница се връща на стартовата линия, сегашният проект бил “разхищение”

Кабинетът на Радев иска ревизия на параметрите и изцяло ново задание

17:26 - 01.09.2026
Важно днес

Самоделни устройства се взривиха до голяма електроцентрала в Германия

Според местните медии са изстреляни няколко ракети

15:54 - 01.09.2026
Политика

Бившият премиер Киър Стармър напусна британската политика и предизвика частични избори

Стармър ще се занимава с "отбрана, сигурност, международна търговия и технологии"

15:15 - 01.09.2026
Важно днес

Германия ще обвини Русия за атаката с дронове на летището в Лайпциг

Разследването вече е събрало достатъчно данни, за да свърже извършителите на престъплението с руската държава

13:21 - 01.09.2026