А на третия ден – пак тишина

Свикнахме вече да живеем така. Когато гръм удари, завалят едни статуси във Фейсбук, захвърчат едни лайкове и сърца, но винаги на третия ден ехото заглъхва.

Последният гръм пред Народния театър в четвъртък вечерта точно преди 3 дни беше от особено опасните, от онези, за които знаем от историята, че могат да доведат до най-мрачни времена.

Това, което видяхме да се случва отвън, тази гротеска на „патриотизъм“, агресивна, блъскаща, плюеща и безформена, възмути мнозина.

Нападнати бяха аниматора Тео Ушев и актьора Владо Пенев. Директорът на театъра също, защото излезе сред тълпата, а МВР заключи, че вината за ескалацията е негова, тъй като не му било работа да излиза /Васил Василев със сигурност има доста други вини, но не и тази/, а и май не го разпознали.

Гилдията, на чийто гръб се разигра тази вахканалия, с любезното съдействие на органите на реда, се засегна, натъжи се. Ядосаха се и се натъжиха много хора, извън гилдията – както трябваше и да бъде. Имаше даже знаци, че няма да е същото, както все става напоследък.

След залпа от статуси в подкрепа на театъра и културата във Фейсбук, този път от гилдията на актьорите се надигнаха, организираха се на следващия ден да предпазят Народния театър от „родолюбците“ на повикване, след като органите на реда не могат да осигурят свободното влизане в театъра.

Към тях се присъединиха и граждани, на които им пука, появиха се и определени политици. Хубаво се получи като за начало.

Като заговориха, чухме вече и на живо всичко изписано предната вечер: „Това е недопустимо!“, „Къде е МВР?“, „Защо няма арести досега?“, „Това е варварски акт“, „Защитата на свободна България е задължение на всеки от нас“.

Вдигна се и темата за оставката на министъра на вътрешните работи, същия, под чието ръководство както се осигури реда пред Народния театър, така и на последните избори.

Хубаво се получи като за начало, но нищо повече не се случи и си остана само до началото.

Хубаво щеше да е и останалите политици, които се интересуваха от работата на МВР по случая, да се поинтересуват пак, щом няма отговор.

Хубаво щеше да е кметът на София Васил Терзиев, който беше пред театъра, да пита днес СДВР – защото се отчете, че в мир и разбирателство са планирали утрешния тежък политически ден, в който пред парламента ще се изсипят феновете Величие и на Делян Пеевски (в различни разстановки) – какво, аджеба, става с вандалите от четвъртък вечерта. Знаят ли ги кои са, търсят ли ги?

Хубаво би било и да срещаме по-често лица от гилдията, която сега пострада и поиска да защити свободата на театъра и на словото, на други протести, когато други хора се опитват да правят същото. Когато протестираме срещу избора на главен прокурор, например, защото от този избор до агресията пред театъра, са няколко крачки разстояние.