Заедно за „слънчевите деца“ със слънцезащита от dm

Помня го от детските си години. Все седеше някъде около 14-а поликлиника в Иван Вазов, на стълбите отпред, на пейките вътре. Изглеждаше безкрайно добродушен. Дълго време не знаех какво му има. Не можеше да се определи на колко години е – имаше тяло на възрастен човек и лице на дете.

След време разбрах, че е със синдром на Даун. Имал трета хромозома на 21-вата хомоложна двойка.

По това време думата „толерантност“ все още не фигурираше в речниците ни и Дани (така се казваше) беше просто вечното присъствие в поликлиниката.

Днес вече синдромът на Даун е излязъл от гардероба и е изваден на светло, където трябва да бъде: за да бъде обяснен и приет в обществото.

Честотата на раждане на деца със синдром на Даун е около 1 на 700, еднаква за всички страни, всички раси и всички социални прослойки. В рамките на година в България се раждат около 700 деца със синдром на Даун и всички те много повече приличат на нас, отколкото се различават.

Децата с Даун са мили, обичат да играят, изпитват цялата палитра човешки чувства и емоции и могат да бъдат много добри и верни приятели. Неслучайно ги наричат „слънчевите деца на света“. С подходящите грижи и приемане, децата със синдром на Даун могат да учат, а порасналите могат да работят и да бъдат абсолютно пълноценни членове на обществото. Това, от което имат нужда, е протегната ръка, която да им помогне да се интегрират успешно и да дадат на света цялата любов, която имат за даване.

Има фондации, които работят в посока информиране на обществеността „Що е то тризомия 21 и как можем да помогнем“.

Една от тях е „Живот със синдром на Даун“: основана от семейство, чийто живот се сблъсква челно с диагнозата с раждането на дъщеря им Микаела. Фондацията е учредена през 2017 г., а родителите на Микаела превръщат личната си история в кауза и започват активно да се борят за по-добро разбиране и приемане на хората, които страдат от тази малформация.

В Youtube канала си те показват как се развива момичето, въпреки диагнозата и въпреки десетките мрачни статистики и прогнози. Демонстрират и предизвикателствата, които срещат, както и начина, по който ги преодоляват. Иначе казано: родителите на Микаела са истински инфлуенсъри, които посвещават много време и усилия на това да променят обществените нагласи и да вдъхновят другите родители на деца със синдром на Даун да погледнат ситуацията си през очите на надеждата.

Фондацията не е сама в усилията си. До тях за поредна година застава веригата магазини dm, които повечето от нас разпознават като най-удобното място, до което отиваме, когато трябва да си купим хубав шампоан или парфюм за лятото, да изберем еднократни пелени или да напазаруваме накуп всичко необходимо за почистването на дома и някои интересни здравословни храни.

Оказва се, че dm са повече от верига, където намираме разнообразие от стоки за нас и домакинството - те са приятели на всички деца и възрастни с тризомия и го доказват така, както го правят истинските приятели: с дела.

От началото на май до края на август dm даряват 0,10 лв. за всеки закупен слънцезащитен продукт марката Sundance на фондацията и това се случва за седма поредна година.

Събраните пари ще бъдат дарени в подкрепа на различни проекти по адаптирано плуване, арт терапия, физиотерапия и музикотерапия за деца със синдрома от 5 български града.

През октомври миналата година dm България вече дари 12 000 лв. за проектите на „Живот със синдром на Даун“, в които участват напълно безплатно децата през тази година.

Що се отнася до продуктите за слънцезащита Sundance, разнообразието е голямо, а качеството – безспорно. В серията марката предлага слънцезащитно олио, слънцезащитен спрей за спортуващите, продукти за моментите след излагане на слънце, включително и за чувствителна кожа, такива за придобиване на по-хубав тен, и, естествено, класическа слънцезащита.

Кампанията на dm е активна до края на август, когато слънчевите лъчи все още са силни, а здравословното предпазване от тях е задължителна грижа, която дължим на телата и лицата си.

А слънчевите деца...те са наоколо по-често, отколкото предполагаме, и е време да им дадем мястото, което им се полага – сред нас.