Всичко стана Ghibli: Новата функция на ChatGPT превзе социалните мрежи

Те са навсякъде - от Доналд Тръмп до турския стрелец от Олимпийските игри - социалните мрежи са заляти от "двойници" в стила на японското анимационно студио Studio Ghibli.

Причината е новата функция на ChatGPT, която позволява на потребителите да трансформират снимки в характерната естетика на Хаяо Миядзаки, позната от филми като My Neighbor Totoro, Spirited Away и Princess Mononoke.

Известни репортерски снимки или иронични мемета изведнъж придобиват носталгична, мечтателна и визуално прецизна визия.

Дори френският президент Еманюел Макрон я използва в публикация в своя Instagram-профил, за да поздрави служителите на "Гражданска защита" по случай 60-годишнината от създаването на агенцията.

View this post on Instagram

A post shared by Emmanuel Macron (@emmanuelmacron)

Функцията стана достъпна за платените потребители на ChatGPT с пускането на GPT-4o – нова версия на модела, която включва възможност за директно генериране и стилизиране на изображения. Цената на абонамента започва от 20 долара месечно.

Реакцията на OpenAI след Ghibli-манията: "Може ли да се успокоите малко"

Безпрецедентното търсене на новата функция предизвика и официална реакция от изпълнителния директор на OpenAI Сам Алтман

В публикация в X той шеговито призова потребителите да поспрат с генерирането на изображения (“Can y’all please chill on generating images? This is insane, our team needs sleep.”), защото „екипът ни има нужда от сън“.

Новата функция, наречена „Images in ChatGPT“, стана основен източник на Ghibli-вдъхновено съдържание в социалните мрежи.

Сред най-често пресъздаваните изображения са популярни мемета, сцени от спортни събития, политически моменти и лични снимки, преобразени в стила на Studio Ghibli.

President Trump and Elon Musk in #Ghibli style! 🥰 pic.twitter.com/5hD9cfUegF

— Pi Network - Open Mainnet (@Pi81Mall) March 27, 2025

Поради резкия скок в използването на функцията, OpenAI временно въведе лимити за броя изображения, които потребителите могат да генерират на ден, за да облекчи натоварването върху системата.

Безплатните акаунти ще получат достъп до максимум три визуализации дневно. В отговор на коментари от потребители Алтман поясни, че компанията няма намерение да ограничава възможностите на модела („ще направим точно обратното на ограничаване“), но въпреки това призова за умереност, добавяйки, че „малко спокойствие няма да е излишно“.

Българска версия на дигиталната носталгия

Тенденцията бързо достигна и до България. Във Facebook групата „Машина на времето – София / RETRO SOFIA“ се появиха кадри, които пресъздават сцени от края на XX век – трамваи в центъра на столицата, опашки пред хранителни магазини, архитектура от социалистическия период и характерни автомобили от 80-те и 90-те години. Всички те са обработени в Ghibli стил чрез ChatGPT.

Дебат за авторството

Широкото разпространение на генерирано от изкуствен интелект изкуство поставя въпроса за авторските права. Критиците на OpenAI посочват, че генеративните модели имитират стилове на живи художници и студиа без тяхно съгласие.

През последната година над 11 000 артисти подписаха отворено писмо срещу използването на човешко изкуство за трениране на AI инструменти, а няколко галерии и институции бяха призовани да преосмислят работата си с AI произведения.

OpenAI не уточнява дали конкретно стилът на Studio Ghibli е бил използван в тренировъчния процес, но заявява, че не позволява генериране „в стила на отделни живи автори“, а само на „по-общи естетики“.

По всичко личи обаче, че копията повтарят изцяло отличителния почерк на произведенията на 84-годишния Хаяо Миядзаки.

Според тях - функцията цели да предостави „творческа свобода“ на потребителите, но продължават да следят как се използва и да коригират политиките си при нужда.

Съоснователят на Studio Ghibli Миядзаки, който е създател на някои от най-разпознаваемите анимационни филми в света, от години изразява скептицизъм към намесата на изкуствения интелект.

Във видео от 2016 г., което отново стана актуално, той нарича AI изкуството „обида към живота“ и изразява притеснение, че подобни технологии не отчитат човешкото страдание и емоция.