Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Мини на зелено“ е рубрика в блога на OLX, посветена на устойчивия начин на живот. Този месец, ние от Булевард България, гостуваме в нея с текст за уроците на тази странна 2020.
Идеята на поредицата на OLX е различни гост-автори да споделят знанията и опита си по линия на по-отговорното отношение към природата и света около нас.
Какво е много, колко е малко? Кога нещо е достатъчно? Колко обувки трябват на една жена? В различни периоди от живота ни тези въпроси получават различни отговори.
2020 е ценна година, каквото и да си мислим за нея. Като всяка криза, и тази ни учи на нови неща. Като например да не си правим големи планове, да се освободим от излишното, да забавим темпото.
Скоро ще стана на 42 и още съм далеч от това да знам отговорите на всички въпроси. В "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс, двама програмисти дават на най-големия суперкомпютър в галактиката задачата да намери отговор на ултимативния въпрос за смисъла на живота, Вселената и всичко останало. След 7,5 милиона години изчисления, компютърът отговаря - 42. На въпроса Защо 42?”, той отвръща: Защото е забавно!” .
Още преди 42 разбрах, че да ти е забавно е по-важно от това да притежаваш, да уцелиш мярката е по-удовлетворяващо от това да
харчиш безцелно.
Аз съм от поколението, което се роди в дефицит, порасна в преход и предстои да остарява във време на нови ценности. Дo вчера да можеш да си неразумен беше знак на успех - да караш бързо, да харчиш много, да пътуваш, да не спираш, да искаш и още, и още. Днес, да имаш правилните неща и истинските хора до себе си, се оказва по-важното нещо.
Какво правим с всичко излишно е един от въпросите на бъдещето
Години наред сме свикнали да трупаме, защото сме били прелъстявани да се движим в чужд ритъм: за една нощ любимите ни дрехи излизат от мода, мобилните ни устройства остаряват, колата ни не е толкова вълнуваща вече. Светът е голям и изкушения дебнат отвсякъде.
2020 ни изправи пред самите нас. Накара ни да се погледнем в огледалото - отблизо. Вместо обувки на токчета, ни трябваха пижами. Довчера бяхме свикнали да гледаме на живота линейно. Мислехме си, че утре ще прилича на вчера.
2020 ни показа, че трябва да се учим да отсяваме важното от маловажното. Мярката се оказа по-ценна от количествата.
Не ме разбирайте погрешно - този текст не е възхвала на аскетизма, а обратното - на удоволствието.
Вярвам, че щастието зависи от моментите удоволствие, които си създаваме. Удоволствие е да намериш нов живот за нещо старо, за запазиш, вместо да изхвърлиш, да подариш, вместо да купиш, да поправиш, вместо да счупиш. Това е и радост, и мъдрост. Да се освободиш от излишното.
Понякога това са хора, друг път са вещи.
Имам една приятелка, която има универсален въпрос, с който отсява ценното от всичко останало - „Мога ли да живея без това?” е нейната призма, през която пречупва изкушенията.
Фаталността на този въпрос първо ми звучеше смешно. После обаче го изпробвах и трябва да ви кажа, че върши еднакво добре работа както за нова чанта, така и за отношения с хора, за които се чудим дали можем да наречем приятели.
Освободете място за нещо ново е принцип, в който винаги съм вярвала. Запазете само това, без което наистина не можете да живеете, за всичко останало има OLX .
С какво се разделих аз ли?
На първо място с притеснението, че не мога да дам отговор на въпроса Как си се представяте след 5-години. Нали знаете онова прословуто клише от интервютата за работа, което отваря и затваря врати. Вече нямам гузна съвест от факта, че е почти септември, а не знам къде ще празнувам Нова година. Или че най-далечният ми запис в календара е само след две седмици.
Мисля, че всички трябва да обърнем внимание повече на настоящето и на това, което сме сега като хора. Разделих се и с доста излишни вещи, като няколко тенис ракети в повече, на които в момента други хора им се радват.
Опитахме се (семейно) да се разделим и с един електрически орган, но се оказва по-трудна мисия. Той все още заема достолепно място в хола ни, защото му търсим не просто притежател, а добър стопанин. Така че, ако имате идеи, той ви чака.
