Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Билбордовете на Иван Христанов, които се появиха повече от два месеца преди президентските избори и извън официалната кампания, предизвикаха полемика в Централната избирателна комисия (ЦИК). Въпросите са може ли да има такива предизборни материали, или не, нарушават ли те правилата за агитация и в състояние ли е изборната администрация да ги санкционира. Засега казусът остава нерешен.
За какво става дума - Христанов - бивш служебен министър в кабинета "Гюров" и основател на партия "Единение", обяви, че ще се кандидатира за президент на предстоящите избори на 25 октомври.. Малко след това в различни градове в страната се появиха билбордове с лика му и надпис: "Президентът на народа".
В посланието няма призив за бъдещо гласуване, но има реклама на личност в определен контекст. Официалната кампания започва 30 дни преди изборния ден - тоест на 25 септември.
В Централната избирателна комисия е подаден сигнал за неправомерна агитация. Членовете ѝ се събират, но не излизат с конкретна позиция по въпроса - просто прекратяват производството. Изборната администрация не се обръща и към други органи - например към местна власт или към областни управители - както е правила в подобни случаи в миналото.
Аргументите на изказалите се по време на дебатите стъпват на буквата в Изборния кодекс (ИК), но не и на духа му.
Кодексът изрично описва що е то "агитационен материал" - той трябва да съдържа определени атрибути - като име на кандидат, номер в бюлетината, призив за гласуване, надпис, че "купуването и пропадането на гласове е престъпление".
В този смисъл, буквално погледнато, билбордите на Христанов не отговарят на това описания.
Докладчикът по сигнала до ЦИК е Десислава Абрашева (предложена от "Прогресивна България"). Тя се позовава на описанието в закона за агитационен материал и заключава, че билбордовете не са такъв материал и не могат да се смятат за предизборна агитация по смисъла на действащия закон.
На обратното мнение е Маргарита Махаева ("Възраждане"), която казва, че дори да няма призив за гласуване, има "вид политическо внушение". Затова според нея ЦИК трябва да реагира с ясно решение срещу тази практика.
Вяра Тодева (ПП-ДБ) изтъква, че Изборният кодекс забранява да се поставят предизборни агитационни материали извън предизборната кампания. Това всъщност е единственият текст в ИК, според който може да се реагира - защото билболдовете са видимо предизборни, макар да не са "агитационен материал".
ЦИК не може да реагира по същество - тя следва текстовете в ИК. Обратното би означавало да ги "допише". Казусът обаче може да се прехвърли към областен управител или кмет - ако бъде сезиран или ако той прецени. Това предлага и Тодева - да бъдат сезирани тези органи, но не получава подкрепа.
Това не е първият подобен случай. Преди години, когато Георги Кадиев беше кандидат за кмет на София от БСП имаше съвсем същата ситуация - заради дупката в ИК, който третира политическата агитация само в рамките на официалната предизборна кампания, но не и извън тези 30 дни.
Тогава билбордовете на Кадиев бяха свалени от местните власти - вече не с мотив нарушаване на изборните правила - каквото на практика няма, а с аргумент за нарушаване на правилата за външна реклама на съответната община.
