Три архитектки стоят зад студио NIE Architects - арх. Нели Иванова, арх. Ивелина Андреева и арх. Елена Даскалова. Името им е едновременно игра с инициалите им и ясна позиция за начина им на работа: в екип, внимателно и с мисъл за хората, които ще живеят в създадените пространства. Общият им път започва много преди самото студио - още в университета, когато пет години живеят врата до врата в общежитието и чрез приятелството разбират, че имат общ светоглед. Заедно обсъждат чертежи, проекти и представи за професионалното си бъдеще.
След дипломирането всяка от тях започва работа в големи архитектурни бюра – в период на активен строителен бум, когато проектите са мащабни и динамични. Участват в разработването на търговски центрове, спортни комплекси, хотели и жилищни сгради. Там се сблъскват с практическата страна на професията: координация с инженери и изпълнители, работа в големи екипи, кратки срокове и решения, които трябва да бъдат едновременно естетически издържани и технически изпълними.
„От нас се изискваше да сме много внимателни във всеки етап от проекта“, казва арх. Елена Даскалова. Именно там свикват да работят прецизно – да съгласуват решенията си с инженери, да комуникират ясно с клиенти и да обмислят всяка стъпка предварително. Нищо не се оставя на случайността – решенията се вземат навреме и с ясни аргументи.
Паралелно с това започват да получават и собствени поръчки – основно за интериори. Работата вече е в пряк контакт с клиента и изисква по-лична ангажираност. „Идваха поръчки за интериори и къщи. И в един момент решихме, че е време да направим нещо самостоятелно“, разказва арх. Даскалова.
В студиото ролите им се оформят естествено – не като строго разпределени функции, а като различни силни страни, които се допълват. Арх. Нели Иванова го описва като вътрешна сила на екипа: „Всяка една от нас е различна… и може би това е скритата сила на NIE.“
Арх. Нели Иванова казва за арх. Елена Даскалова, че има силен усет към интериора и умение „да чува клиентите и да превежда техните идеи“ в решения, които носят „уют и баланс“. За арх. Ивелина Андреева добавя, че води проектите при къщи и жилищни сгради, защото „много добре вижда мащаба“ и умее да намира логика зад формата. А за себе си Нели формулира по-практичната си роля: „Моята силна страна е, че съм двигателят в реализацията и в комуникацията с клиентите и подизпълнителите.
Арх. Ивелина Андреева допълва тази картина с опита си от голямо студио и разнообразни типове проекти. „Целият този обем от работа ме научи да гледам на архитектурата от различни гледни точки“, казва тя. Но по-важното за нея остава срещата с хората: „Едно е да искаш жилище, друго е да искаш офис… сблъсъкът на толкова различни нужди и идеи ме научи да търся индивидуалността на хората и да я пресъздавам в проекта.“
Когато влизат в ново пространство, първото, което ги насочва, е светлината. „За нас водеща е светлината. Тя подчертава пространството и начина, по който се усещат материалите… подчертава детайлите“, казва арх. Ивелина Андреева. След това идват атмосферата и разпределението – атмосферата като резултат от съчетанието на светлина, обем, материали и пропорции, а разпределението като логиката, която организира движението. Когато тези елементи са в баланс, „пространството започва да говори само за себе си“.
Усещането за добре направен дом също не се свежда до формула. Арх. Елена Даскалова го описва интуитивно: „Най-лесно го разбираш, когато попаднеш в това пространство и просто не ти се тръгва.“ Хармонията е „баланс между много фактори“ – пропорции, обеми, мащаб, светлина – но и между по-незабележими неща като акустиката и движението в пространството. „Хармонията никога не е въпрос на мащаб или бюджет… можеш да я постигнеш и в малък апартамент, и в голяма къща.“
Именно затова те избягват готовите решения. „За нас всичко тръгва от човека… проектът се заражда в разговор с клиента“, казва арх. Нели Иванова. Този разговор има за цел да разбере ежедневието – кога човекът става, какво обича, как живее, какво събира. „Тези малки навици и лични истории ни водят“, обяснява тя, защото домът трябва да бъде разпознаваем като негов. Затова в интериора намират място лични детайли – снимки, книги, предмети със значение – така пространството става „дом, който има характер… не просто копие на красива визия“.
Когато клиент донесе Pinterest-визия, те я приемат като отправна точка, не като инструкция. „Pinterest е чудесна отправна точка… но винаги казваме: нека видим как тази визия може да стане твоята версия за дом“, казва арх. Нели Иванова. Ако нещо изглежда прекалено чуждо, задачата е да се намери правилният превод – да се запази идеята, без да се загуби човекът, който ще живее там.
При старите жилища подходът отново започва с внимателна оценка. Арх. Ивелина Андреева казва, че ако пространството носи дух и характер, те се стремят да го запазят и новото да го допълни. Но често се налага и пълна трансформация – тогава целта е домът да отговаря на нуждите на новия собственик и на начина му на живот, така че пространството да „живее нов живот“.
Макар че по един проект винаги може да се добави още нещо, в даден момент трябва да се вземе решение и да се спре. „Имаме този вътрешен усет кога е време да кажем: това е финалният проект“, казва арх. Елена Даскалова. Работят открито помежду си, обсъждат всяко решение и не избягват критиката, когато тя е конструктивна и помага да се изчисти и уточни посоката. Понякога това означава да поставят граница и пред клиента, ако дадена идея размива първоначалния замисъл или нарушава логиката на пространството.
Съветът им към човек, който тепърва създава своя дом, е в същата посока: да не се води единствено от тенденции, а от начина, по който живее. „Да се води от вътрешното си усещане за дом“, казва арх. Ивелина Андреева.
