Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Първоначално плахо, а след Олимпийските игри в Париж все по-смело - банерите на хазартни оператори се завърнаха в спортните сайтове и в новинарските онлайн медии. Въпреки шумната заявка на Народното събрание, че ги забранява.
Сигнали за нарушаването на закона вече има, но наказания - не.
Три месеца след влизането в сила на промените, законът все още не може да заработи в пълна сила, но целта може би е изпълнена.
Защото телевизиите, чиито приходи бяха силно зависими от договори с хазартните оператори, изгубиха приходи в средата на годината при вече договорени рекламни бюджети.
В интернет обаче всеки си прави каквото си иска, защото първо, доказването на това дали една реклама е директна сделка с краен клиент или минава през световните платформи за автоматизирани реклами е трудно доказуемо. Особено от страна на институции, които нищо не разбират от този тип бизнес. И второ, някои рекламни бюджети са толкова големи, че може и да си струват глобите. Трето, в интернет вече се рекламират не хазартни игри, а сайтове на оператори, в които има спортни новини, създадени от бетинг компания. Или друг тип аматьорска спортна активност под шапката на оператор на хазарт.
До ден днешен остава тайна защо забраната на рекламата на онлайн хазарта трябваше да е последното нещо, с което да се занимава отиващият си 49-ти парламент. Както и кое дава самочувствие на финансиста Йордан Цонев (сега от ДПС на Пеевски) и на бившия министър на енергетиката Теменужка Петкова, че могат да напишат компетентни текстове в една напълно непозната за тях сфера, каквато са мрежите за реклама.
Забраната за реклама на хазарт по радио, ТВ и онлайн беше гласувана с голяма подкрепа от всички политически сили. Това може да се обясни и с общата некомпетентност на полическата класа по темата. Смее ли някой да откаже да гласува против – звучи все едно си "за" пропагандата на алтернативна сексуалност сред малки деца.
Как самите вносители оценяват ефекта от закона не е ясно. "Булевард България" не успява да се свърже с Цонев, а от пресцентъра на ГЕРБ отговориха, че "засега няма възможност" да отговорят на въпросите, изпратени преди повече от седмица.
Според Закона за хазарта Националната агенция за приходите (НАП) е контролният орган, който трябва следи дали се спазва забраната за реклама на хазарт онлайн.
От НАП признават, че вече работят "по сигнали на граждани и организации", следят и самостоятелно като надзорен орган по Закона за хазарта.
До момента обаче няма нито един случай, приключил с акт за установяване на нарушение.
Съответно, няма и наложени глоби. По закон организаторът на хазартни игри, който се рекламира в нарушение, се наказва с имуществена санкция от 30 000 до 50 000 лв. Медиите, които публикуват такива реклами, могат да бъдат накарани да платят между 10 000 и 30 000 лв.
"Интернет рекламата работи малко по-сложно, отколкото Теменужка Петкова си представя", казва депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Божидар Божанов.
Още при гласуването на "тоталната" забрана в последния ден на 49-то НС, той предупреждава, че макар да подкрепя мярката, по начина, по който е разписана, тя няма да бъде ефективна при онлайн рекламите.
„Забраната за реклама в интернет страници е правилна, но начинът, по който тя трябва да бъде уредена, е малко по-различен. Задълженото лице няма как да бъде доставчикът на интернет страницата, тъй като той не определя какви реклами се показват (бел. р. - Божанов говори за Google рекламата и подобен тип автоматизирани мрежи, за които медиите си отварят само позииции, без да знаят кой конкретен рекламодател ще ги заеме). Трябва да направим задълженията към рекламните мрежи, които всъщност определят съдържанието, което се показва на едно или друго място,“ казва Божанов при разглеждането на текстовете в зала.
Защо забраната за рекламата на хазарт не работи онлайн?
В момента НАП не може да докаже дали в голямата си част банерите с лога на хазартни оператори или линковете към сайтовете им за залагания, които се виждат онлайн, не идват от платформи за реклами като Google ads.
В някои от тях по подразбиране е забранено да се рекламира хазарт, а всяка медия сама може изрично да посочи рекламодатели, включитено и цели сектори, чиито реклами не иска да бъдат „сервирани“ в страницата ѝ от рекламната платформа. Медиите обаче не могат да имат 100-процентов контрол, тъй като рекламодателите са тези, които категоризират продуктите.
„Забраната на реклами на хазарт е функционалност по подразбиране в платформата на Google, но има и други, които може и да нямат такава”, коментира Божидар Божанов. Затова и няма как да се въведе задължително изключване на категорията, смята депутатът.
Дори рекламното съдържание за хазартни оператори и игри да е незаконно в България, за да бъде то свалено, данъчните на практика трябва да докладват поотделно всяка реклама, казва още Божанов.
Това би се превърнало в безкрайно гонене на котка и мишка, в което НАП ще бъде на губещата страна.
Според депутата, за да има работеща забрана за онлайн рекламата на хазарт, е необходим задълбочен анализ на практиката в Европа, а не само седмица предизборна работа в парламента, както при изненадващото гласуване на тоталната забрана в края на април.
От отговорите на НАП също става ясно, че вратичката за онлайн реклами на хазарт остава отворена. При такъв тип откровено некадърни законодателни прояви обаче - също както и в текстовете за нетрадиционната сексуална ориентация, приети в края на 50-я парламент - никога не се знае кога институциите ще решат да проявят цялата строгост на закона и кога ще си затварят едното или и двете очи.
Хазартът излезе от рекламната пауза, за да се върне през спортните новини
НАП разкри умопомрачителни данни за ръста на хазартния бизнес през 2023
