Регионите се съюзяват, или защо щраусовата тактика е проблем

Крим вече беше окупиран от Русия, когато през 2016 г. тогавашният български премиер Бойко Борисов сподели идеята си лодки и платноходки да преобладават в Черно море, т.е. да се правим, че нищо не забелязваме.

Тази щраусова техника, позната още от класиката на Тодор Живков ("да се снишим, докато отмине бурята") системно оставя България неподготвена за ставащото в Черно море и широкия регион, който междувременно започна усилено да се самоорганизира.

Държавите разбират, че не могат да разчитат само на традиционните алианси като НАТО и все по-често търсят регионални обединения, които да дадат нови гаранции за сигурността им.

На 7 август лидерите на Турция, Саудитска Арабия и Пакистан подписаха „Съвместно споразумение за отбрана от Мека“ - официален ангажимент за взаимна отбрана между три от най-влиятелните сили в мюсюлманския свят. Турският президент Ердоган, саудитският престолонаследник и министър-председател бин Салман и пакистанският премиер Шариф финализираха пакта в двореца „Ал-Сафа“ със заявката, че въоръжено нападение срещу която и да е от трите държави ще се смята за нападение срещу всички тях.

Споразумението е резултат от разклатеното, меко казано, доверие в американския ангажимент като стожер на сигурността в региона, особено в светлината на войната с Иран. Станало известно като "ислямско НАТО", споразумението предвижда обмен на разузнавателна информация, съвместно планиране и логистика, както и сътрудничество във военната индустрия. Организацията предвижда създаване на генерален секретариат със седалище в Саудитска Арабия.

Все пак пактът не задейства автоматично разполагането на войски. Държавата, подложена на нападение, трябва първо да поиска помощ и да уточни нуждите си. Подкрепата може да варира от разузнавателна информация и логистика до боеприпаси или, на по-късен етап, бойни части. Турция побърза да подчертае, че споразумението от Мека е допълващо членството на Турция в НАТО, а не негов заместител.

Саудитска Арабия се стреми да управлява обществените възприятия по подобен начин. Заместник-министърът Райед Кримли подчерта, че пактът „не е опит за създаване на военна ос или сектантски блок“ и няма връзка с ядрени амбиции или надпревара във въоръжаването.

По време на годишната среща на Европейския съвет за външна политика през юни външният министър на Саудитска Арабия принц Файсал не сподели директно разочарованието си от Съединените щати, но ясно показа раздразнението си от техния съюзник в региона Израел и от подхода на Тръмп към споразумението с Иран (което дни по-късно колабира).

Саудитска Арабия инвестира от десетилетия в отношенията си с Вашингтон, но при войната в Иран се оказа силно ощетена от неспособността на САЩ да изолира страните от Залива от тази авантюра.

Продължаващите атаки на Иран и неговите проксита срещу енергийната инфраструктура в Залива, както и многократните смущения в корабоплаването през Ормузкия проток и Червено море, подтиква страните от региона към алтернативни договорености, базирани на регионални партньорства.

Египет е най-вероятният следващ член на пакта от Мека, други държави също са изразили интерес.

За Анкара създаването на алтернативна система на сигурност е наложително и в Черно море.

През последните часове Турция ограничава влизането и на търговски кораби, след като по силата на Конвенцията от Монтрьо тя се възползва от правото си да не допуска военни кораби още през февруари 2022 г. Спирането и на търговски плавателни съдове е необичайна стъпка, която е резултат от атаките върху турски и други кораби около Одеса и Новоросийск през последните месеци.

Анкара налага контрол върху насилието по море и върху корабоплаването изобщо, като едновременно с това разширява дела си в пренасянето на газ и петрол по суша - процес, в който и българското правителство с желание участва.

За България голямото предимство в тези нови регионални конфигурации е членството ѝ в Европейския съюз, който предлага стабилна институционална рамка и възможности за финансиране.

Ако иска да укрепи своята сигурност, България трябва да гради партньорства в отбраната и отбранителната индустрия със страни от Източния фланг - Румъния, Полша и пр.

Засега обаче щраусовата тактика изглежда продължава да властва.

Турция, Саудитска Арабия и Пакистан създават нов военен съюз по модела на НАТО