Всички в бизнеса с храни въстанаха срещу новия закон "Тахов". Той гази и правилата в ЕС

Производители, преработватели и търговци на храни излязоха с още една остра позиция срещу новия проект на земеделското министерство за веригата на доставки на земеделски продукти и храни.

Мерките, представяни като защита срещу „спекулативните надценки“ и в защита на производителите, всъщност ще доведат до административен хаос, повишаване на цените, празни щандове и европейски санкции. За това предупреждават 14 брашови организции, сред които и производители, и преработватели, и търговци на храини. С други думи всички в бранша са против идеите, представени формално от министър Георги Тахов.

Ако законопроектът стане факт, ще се стигне до:

• Ограничаване на конкуренцията и изкривяване на пазара;
• Повишаване на цените и риск за продоволствената сигурност;
• Правна несигурност и условия за административен произвол;
• Противоречие с европейското право и заплаха от тежки санкции за страната.

Това са основните рискове, които бизнесът вижда в законороекта. Той предвижда:

• Лимит на промоциите - тоест забрана за отстъпки над 10% от предишната цена да даден продукт;
• Публикуване на ценови листи в реално време;
• Квоти за български продукти в магазините – до 80% при млечните изделия и 50% в други категории.

Тези изисквания ще важат за търговците на дребно с оборот над 20 млн. лева и поне 10 търговски обекта, но хранителните вериги държат близо половината от пазара.

Според Сдружението за моредна търговия, където членуват повечето големи търговски вериги, изискването да публикуват цените си в реално време ги поставя в неравнопоставено положение спрямо останалите търговци.

"По-големите търговци, които носят много по-голям риск, осигуряват много повече работни места и приходи в бюджета, ще бъдат наказвани при евентуално нарушение и непубликуване на цени, за сметка на по-малки търговци без такова задължение", се казва в становището на бизнеса.

В същото време предложената разпоредба е по-вероятно да окаже отрицателно въздействие върху пазара и конкурентната среда, и в крайна сметка по отношение на крайния потребител.

"Изхождаме от това, че публикуването на ценови листи и актуализирането им в „реално време“ всъщност представлява обявяване на валидни ценови предложения. Това поражда конкурентноправен риск поради изкуственото премахване на основен стимул за конкуриране между търговците, а именно неизвестността за цените на бързооборотни стоки", казват от големите вериги.

Според бизнеса въвеждането на квоти за български продукти еднозначно нарушава правилата на вътрешния пазар на ЕС, които гарантират свободното движение на стоки.

Търговците припомнят подобни протекционистки мерки в Румъния и Унгария, които вече доведоха до наказателни процедури от Европейската комисия.

"Задължаването на търговците да предлагат минимални количества (50% или 80%) от определени групи стоки, произведени в България / произведени от български суровини, противоречи на принципите на вътрешния пазар на ЕС. Това ограничава търговската свобода на избор на доставчици и може да доведе до спад в качеството и разнообразието на предлаганите стоки", се казва в становището.

Отделно, не става ясно как ще се следи за изпълнение на изискването продуктът да е произведен изцяло от българско мляко.

"Не се държи сметка, че много традиционни български продукти под български марки се произвеждат в България, но с небългарски суровини, и обратното – много продукти под чуждестранни марки се произвеждат в България с български суровини. Има реален риск от невъзможност за покриване на количествата на ниво производители. По-слабата конкуренция рискува да ограничи избора на потребителите и по правило, при равни други условия, да вдигне цените на храните", пишат още от сдуржението.

От становищата на всички по веригата - от производители, през преработватели, до търговци - става ясно, че е твърде вероятно липсата на стимули за конкуренция да доведе до влошаване на качеството на предлаганите стоки.

Според представители на производителите, които законпроектът уж цели да защити, те също ще бъдат ощетени.

Ако промените станат факт, ще има негативни последици за всички по веригата:

• Земеделци – риск от загуби при непродаваема продукция, административни трудности при изчисляване на себестойността, невъзможност за гъвкавост при пазарни промени;
• Преработватели – повишени входни цени, невъзможност да се работи с български суровини, загуба на конкурентоспособност, ограничаване на нови продукти и иновации;
• Търговци на едро и дребно – наложени нереалистично ниски надценки, които не покриват разходите за логистика, съхранение и маркетинг. Риск от отказ да се търгува с определени продукти, прекъсване на вериги на доставки;
• Потребители – намаляване на асортимента, повишаване на цените, засилване на сивата икономика.

Всички по веригата настояват текстовете да бъдат преразгледани и преосмислени, за да не се стига до застрашване на пазарните механизми и дефицит на стоки.