Спря крайнодесните, дойдоха левите. Какво постигна Макрон с предсрочния вот и на каква цена? Снимка: © Getty Images

Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:


От "рискован и хазартен" до "хитър" ход - в този диапазон се разпростряха оценките на международни наблюдатели за предизвиканите от френския президент Еманюел Макрон предсрочни парламентарни избори.

В крайна сметка рискованият ход на Макрон изглежда успя да спре възхода на крайната десница. На втория тур тази неделя победата на крайнодесния "Национален сбор" на Марин Льо Пен не само че не се случи, но и той се класира на трето място.

Резулататът не дава обаче много яснота за управлението на Франция и стабилността на президента на поста му. Защото изборите ги спечели обединената левица - новосформиран ляв фронт, което може да пречи на Льо Пен засега, но въздига крайната левица, която е част от спечелилото обединение. Това поставя под въпрос икономическото състояние на страната, и не само.

Ходът на Макрон да свика изненадващо избори беше определян и като "хвърлянето на граната в краката на противниците му", но и резултатът от "експлозията" показва, че няма да му е лесно в следващите месеци.

Според високопоставен политик от ЕС, цитиран от "Politico", най-лошото е било избегнато, но облекчението, че крайната десница не печели изборите, може да е само временно".

"Най-голямото опасение е, че т.нар. висящ парламент (без мнозинство - б.р.) ще доведе до стагнация. Това е проблем, особено що се отнася до френската икономика и публичния дълг. Всички реформи, които Макрон и министърът на икономиката и финансите се опитват да прокарат, ще бъдат спрени. А липсата на реформи означава по-висок държавен дълг и тотална политическа парализа," казва друг европейски дипломат пред изданието.

Oще преди изборите финансови анализатори предупреждаваха, че и лявата коалиция "Нов народен фронт", и крайнодясната "Национален сбор" залагат в програмите финансова политика, която може само да разклати и без това нестабилната позиция на Франция в тази сфера.

Преди две седмици Европейската комисия откри т.нар. процедура по прекомерен дефицит срещу страната заради заради невъзможността той да бъде поддържан под 3% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Франция се бори с бюджетен дефицит от 5,5% от БВП, а Международният валутен фонд прогнозира, че без допълнителни мерки дългът ще нарасне до 112% от БВП през 2024 г. и ще продължи да расте. За 2023 г. дългът е 110,6%.

"Фрагментиран парламент би означавал, че на правителството ще му бъде трудно да прокара актуализация на бюджета и свиване на разходите, които са необходими, за да се спазват правилата на ЕС и дългът да бъде поддържан в изискваните рамки," написа икономистът Джак Алън-Рейнолдс, малко след обявяването на първите резултати от вота.

Предупреждение за това отправи и Макрон, според когото икономическата програма на левицата би означавала разходи за милиарди евро, които биха били опасни в ситуацията, в която страната се намира в момента.

Бъдещето на пенсионната реформа

Една от ключовите реформи, която може да бъде спряна, е влязлото в сила през април промяна на пенсионната система. Тя беше една от основните цели на Макрон във втория му мандат като президент и предвижда увеличение на годините трудов стаж и на възрастта, необходима за пълна пенсия, от 62 на 64 години.

Дни преди изборите от неправителствената организация Institute Montaigne обявиха, че предложението на Макрон за увеличаване на пенсионната възраст би струвало по 6 млрд. евро на година до 2027 г, ако не влезе в сила, както вече е планирано.

Ако реформата бъде спъната, както искат новите изборни побелидети - левите партии, и възрастта за пенсиониране бъде дори намалена, това би струвало 58 млрд. евро на година.

Външната политика и Украйна

Проблеми обаче се очакват не само по отношение на вътрешната политика, която попада в правомощията на премиера - който и да е той след вота, но и на външната, която се води от президента.

Франция играе важна роля в оказването на помощ на Украйна във войната и с Русия и Макрон неведнъж е подчертавал, че ще усилията в тази посока ще продължат, докато партията на Льо Пен е на позицията, че в Украйна не трябва да се изпращат нито оръжия, нито френски войски.

Отделните партии от лявото обединение досега са изразявали позиция като тази на "Непреклонна Франция" на Жан-Люк Меланшон, който казва, че е против "всякаква ескалация с Русия".

Как се стигна дотук

Макрон свика предсрочния вот в нощта след европейските избори на 9 юни, малко след обявяването на първите резултати, че "Национален сбор" ги печели. Президентът разпусна светкавично Националното събрание - той има това право по конституция.

Действията му имаха една основна цел - да неутрализира победата на Льо Пен и партията ѝ.

След като резултатът от първия тур беше рекордно висока избирателна активност, нова победа на на крайната десница, последва всеобща мобилизация преди втория тур, за да не се налага Макрон да назначи премиер от крайната десница и да управлява в "съжителство" с нея до края на последния си мандат. Той изтича през 2027 г.

Печелившият "Нов народен фронт" е широка коалиция от социалисти и зелени, като включва както крайно леви, тако и левоцентристки формации. Води го евроскептика Жан-Люк Меленшон в навечерието на парламентарните избори.

"Обръщаме нова страница тази вечер. Избегнахме опасността крайнолевите или крайнодесните да получат абсолютно мнозинство в парламента," каза премиерът Габриел Атал - избраникът на Макрон за поста, който още в понеделник подаде оставката си, след като либералният алианс "Заедно" в крайна сметка остана на второто място.

От думите му "Не аз избрах парламентът да бъде разпуснат" стана ясно, че той е бил против свикването на предсрочни избори от президента.

Самият Еманюел Макрон тепърва се очаква да говори след изборите, като според негови приближени това ще стане, след като внимателно бъдат анализирани изборните резултати. Все още не е ясно дали това ще преди визита му в САЩ, където във вторник започва среща на върха на страните членки на НАТО, или след това.С парламент без абсолютно мнозинство ще е трудно да се провеждат и останалите структурни реформи в страната, като според анализатори най-доброто, на което страната може да се надява е левият блок да прокарва собствени законопроекти, с които това да се случи.

Каквато и да е крайна конфигурация във френския парламент след изборите, мандатът на Макрон в оставащите три години не е застрашен по никакъв начин. Въпросът е с кого и как ще работи той през тези три години.

А първото предизвикателство пред Франция идва още на 26 юли, когато в Париж ще бъдат открити летните Олимпийски игри.

Спорт

Български национал колабира по време на мач в Италия

Росен Божинов вече е в стабилно състояние

20:25 - 06.09.2026
Важно днес

Първи прогнози: AfD печели рекордни 44% в Саксония-Анхалт, но може да няма свое правителство

Рекордна активност на най-важните избори в Саксония-Анхалт от 1990 г. насам

17:46 - 06.09.2026
Важно днес

ПП предлага пълна забрана на рекламата на хазарт и пунктове за залози

Асен Василев, Венко Сабрутев и други депутати предлагат и санкции за разпространителите

17:10 - 06.09.2026
Важно днес

Лавров обвини Германия, че слага "началото на истинска война" с разследването за дрона в Лайпциг

Москва отново ескалира риториката с Европа на фона на преговорите със САЩ

15:58 - 06.09.2026
Кино и сериали

Робърт Патинсън се доближава до "Оскар" с ролята на водещия, превърнал лова на педофили в риалити шоу

Primetime направи премиерата си на кинофестивала във Венеция

14:57 - 06.09.2026
Важно днес

От Москва през Полша - Уиткоф и Къшнър пристигнаха в Киев за първи път (обновена)

Двамата са представили ново предложение за прекратяване на войната пред Путин

14:45 - 06.09.2026
Външнополитически дневници

Четворката от Блед

Пренареждането на Централна Европа и къде застава България

12:41 - 06.09.2026
Спорт

Никола Цолов имаше много трудно състезание на "Монца"

Българския лъв остава лидер във Формула 2

12:40 - 06.09.2026
Важно днес

Борисов: Има хора от ГЕРБ в инициативния комитет на Илияна Йотова, но това си е тяхно право

В ГЕРБ ще мислят дали да издигнат кандидат-президент до 8 септември

11:54 - 06.09.2026