Мемориалът в памет на жертвите от "Белене": Историята на комунистическия лагер ще бъде възстановена

На остров Персин се вижда само малка част от историята на лагера „Белене“.

Оцелели са масивните двуетажни сгради от последния строителен период на т.нар. "Втори обект", части от обслужващите постройки и плацът, на който някога хиляди лагеристи са били строявани за проверки и наказания.

Голяма част от миналото на комунистическия концлагер в България обаче е заличена.

Първите полувкопани землянки, бараките от плет, кал и глинени тухли са разрушени.

Постройките от по-ранните периоди са премахнати през 1959 г. с изграждането на масивните сгради, а следите на миналото са системно заличавани.

Историята най-после може да бъде възстановена с изграждането на Мемориал в памет на жертвите на лагера "Белене".

Лагерът "Белене" функционира с няколко прекъсвания от 1949 г. до 1987 г. в края на комунистическия режим. Близо 15 000 души са въдворените в него принудително - повечето от тях без съд, нарочени за врагове на режима по политически причини, подлагани на нечовешки терор и унижения.

"Когато е сторен голям грях, той трябва да бъде „поправен“, възстановен"

"На това място се е случило нещо лошо и ако ние не действаме, там ще продължават да действат злите духове. Трябва да действаме, за да „поправим“ това място, да сложим похлупак на ада", казва в свое интервю католическият свещеник Паоло Кортези, който дава идеята за създаването на Мемориала още през 2013 г.

Кортези е енорийски свещеник на църквата „Рождение на Блажена Дева Мария“ в гр. Белене и е ректор на светилището на блажения Евгений Босилков.

Отец Паоло пристига в България през октомври 2010 г., изпратен от Ордена на пасионистите. Интересът му към историята на католиците в България постепенно го води до архивите за репресиите срещу вярващите и духовниците, а оттам към лагера на остров Персин.

Кортези вижда възможността "Белене" да разказва за жертвите, да възпитава младите хора и да помага на обществото да осмисли миналото си.

Между идеята и разрешението за строеж минават 13 години.

През 2017 г. Община Белене получава правото да управлява държавния имот, върху който се намират останките от лагера. Следва планирането, екологичните съгласувания и историческите и архитектурни проучвания.

В продължение на три години специалисти събират и анализират архивни документи, карти, архитектурни чертежи, снимки и свидетелства на бивши лагеристи и техни наследници.

В края на 2024 г. е съставен екип от над 30 експерти и консултанти, които изготвят Технически проект на база на събраната през годините информация.

Проектът е внесен в община Белене през ноември 2025, а няколко месеца по-късно получава разрешение за строеж.

Мемориалът в памет на жертвите на лагера „Белене“

Лагерът преминава през различни етапи, а през годините материалните следи систематично са били унищожавани.

Сега авторите на проекта предлагат да възстановят пространствения разказ и мащаб на лагера, като проследят неговото развитие във времето.

Идеята е заличените постройки да бъдат обозначени върху терена там, където е възможно и на база на данните, които са събрани с неоспорими архивни доказателства и потвърдени с проучвателни разкопки.

Границите на "Белене" ще бъдат очертани, ще бъдат показани и местата на наблюдателните кули, за да се възприеме мащабът, топографията и организацията на пространството.

Посетителят ще може да извърви разстоянията между първите полувкопани землянки за живеене, карцера, по-късните дървени спални помещения, лечебницата, столовата, масивните постройки и обслужващите сгради и да се пренесе в атмосферата на лагера, като усети бита и ежедневието на въдворените без съд и присъда.

Предвидена е и реконструкция на някои от типичните структури - като модели, които помагат за възприемането на средата, в която са държани лагеристите.

Плацът в южната част на лагера ще бъде съхранен в оригиналния му вид, като в него ще се постави дискретен форум със сцена за възпоменателни събития.

"Мемориалът „Лагер Белене“ е място за прошка и помирение, място за молитва и преосмисляне на грешките на тоталитарния комунистически режим в България, място за преодоляване на историческа травма, място за диалог и разбирателство между хората, независимо от техните политически, културни и етнически различия. Белене е място за утвърждаване ценностите на свободата и демокрацията, които съвременните поколения трябва да отстояват ежедневно с действията и посланията си", казват авторите на проекта.