КРИБ: Директори със заплата като Тръмп ръководят служители с минимални възнаграждения

Отмяна на индексациите на заплатите "на калпак" на чиновниците, които ще започнат най-сетне да плащат частично осигуровки, свиване на администрацията, облекчаване на разрешителните режими за бизнеса, обявяване на държавни обекти, които гълтат финансов ресурс, за концесия и приватизация и бързи мерки срещу инфлацията.

Това са част от шестте условия, които КРИБ постави на правителството на Румен Радев, за да получи подкрепата на бизнеса за Бюджет 2026. Позицията идва часове преди заседанието на тристранния съвет, който ще обсъди спорния проект на финансовия министър Гълъб Донев.

Кабинетът залага свръхдефицит от 5,7% при допусним 3% в еврозоната, вдига чувствително осигурителната тежест, цената на винетките и някои акцизи, но за сметка на това няма никакво орязване на разходи.

"Почти всички реформи за намаляване на разходите са отложени за 2027 г., а управляващата партия има мнозинство и може да действа много по-бързо и смело", казват от КРИБ по повод финансовата рамка. Но все пак признават, че този годишен бюджет вече е до голяма степен изпълнен, "правителството е поставено пред свършен факт за първите 7 месеца от годината" и опитът част от държавните служители да започнат да плащат осигуровки е "стъпка в правилната посока".

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев формулира шестте искания на бизнеса, ако кабинетът "Радев" иска подкрепа:

• Да не се индексират заплатите в бюджетния сектор на служители, които са над максималния осигурителен доход - който скача на 2300 евро - за да не им се намалява нетната заплата заради предложението да плащат 20% от осигуровките си. Сега всички осигуровки на държавните служители ги плащат данъкоплатците. Индексация да има само за служители с под 100 евро възнаграждение.

Домусчиев прехвърля топката на синдикатите, че "очевидно не са си свършили работата в доминирания от тях обществен сектор и са допуснали директори с по-големи заплати от тази на Доналд Тръмп да ръководят служители със заплати, близки до минималното възнаграждение".

• По три разрешителни режима на година да отпадат и да минат на "мълчаливо съгласие".

Идеята е да отпаднат административни тежести за бизнеса и гражданите, а ако министерства и институции облекчават по три режима годишно - работодателите настояват да им се реже по 10% от издръжката.

• Да се състави списък от поне два големи обекта за концесиониране или приватизация през следващата година.

Според работодателите правителството ежеседмично показва шокиращи директорски заплати на дружества, затънали в дългове и загуби. Някои като "Топлофикация София" дори вече заплашват устойчивостта на цели системи. "Когато частен бизнес губи пари, той фалира – а когато държавен губи пари, му дават още повече пари. Време е този абсурд да приключи!", пишат от КРИБ.

Оттам настояват още кабинетът да ускори съставянето на управленската програма, а мерките, които не са били част от предизборната кампания, да бъдат авансово представяни на социалните партньори от икономическия или финансовия вицепремиер.

Шестото изискване е да има план за намаляване на заетите в обществения сектор до постигане на 2/3 от средното за ОИСР през 2028 г.

"България е държава с 35 години модерна пазарна икономика в историята си и в демографска криза – не е нормално да вървим към ситуация, при която в бъдеща 5-милионна България всеки 2-ма работещи в частния сектор ще издържат 1 чиновник, 3-ма пенсионери и 1 неработещ. Математиката не излиза.", казват още от КРИБ.

Оттам настояват най-късно до 2028 г. да има бюджет не с дефицит, а с бюджетен излишък, което е мярка срещу инфлацията.