Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Летищата и пристанищата в Европейския съюз от неделя започват да въвеждат биометрична идентификация за влизащите и излизащите граждани на трети държави в и от Шенгенската зона. Т. нар. Entry-Exit System (EES) е решителна крачка към пълната дигитализация на граничния контрол, а интеграцията ѝ ще е поетапна.
EES трябва да бъде въведена в 29 държави от Шенгенското пространство - включително Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн - до началото на април 2026 г.
Системата ще замени сегашните печати в паспортите и ще засили контрола върху имиграционния статус на хората, като идентифицира автоматично тези, които надвишават срока на визите си или разрешения престой.
Но все повече представители на транспортния и туристическия сектор предупреждават, че новите биометрични проверки ще доведат до сериозни забавяния по летищата, пристанищата и „Евротунел“, който свързва Обединеното кралство и континента.
Авиокомпаниите и летищните оператори например очакват, че контролните процедури ще се удължат значително, особено при първата регистрация на пътниците в системата. Дори ЕС изчислява, че първоначалната биометрична регистрация ще отнема между 90 секунди и две минути на човек — време, което при натоварени летища може да означава дълги опашки и изпуснати полети.
„Увеличеното време за обработка на пътниците е сериозна грижа. Прогнозите показват, че проверките на границата ще отнемат с поне 30 до 50% повече време“, коментират от Airlines for Europe (A4E) и IATA пред Euronews. „Технологията може да е модерна, но ако на границата няма достатъчно служители и пространство, опашките ще са съвсем реални“.
Операторите на морски пристанища и фериботни линии също изразяват сериозни опасения до какво може да доведе въвеждането на EES. Изданието Hellenic Shipping News цитира представител на Европейската организация на морските пристанища (ESPO), според когото липсата на физическо пространство и необходимостта пътниците да слизат от автомобилите си, за да предоставят биометрични данни - в случая пръстови отпечатъци, може да доведе до опасни струпвания и логистични проблеми.
„Недостигът на място в пристанищата ограничава възможността за въвеждане на нужната инфраструктура. Пространствата често не са подходящи за целта, както поради съображения за сигурност, така и заради краткото време за престой на корабите“, предупреждават от организацията.
Ръководството на британското пристанище в Дувър, основна връзка между острова и континентална Европа, има сходни притеснения.
„Това ще създаде сериозни закъснения и проблеми със сигурността. Все още липсват практични решения за реалните условия в пристанищата“, коментират от пристанището пред френското издание Connexion France.
Туристическият бизнес също има своите резерви. Пример за това е хотелиерската асоциация на Малага, която предупреждава пред InSpain.news, че ако не се изяснят процедурите преди старта на EES, на местното летище със сигурност ще се образуват „огромни опашки“.
Но това далеч не са единствените въпроси, които повдига новата гранична система на ЕС.
Технологични и етични притеснения
Идеята за EES възниква още през 2013 г., но е официално превърната в регламент през 2017 г. Тя е част от по-широката стратегия на ЕС за „интелигентни граници“ – модернизиране на граничния контрол чрез цифрови технологии.
Системата използва биметрични снимки на лицето и отпечатъци - което създава както технологични, така и етични предизвикателства.
Доказателство за това е забавянето в нейното въвеждане. Тя трябваше да бъде интегрирана до 2022 г., но техническата неподготвеност на някои държави членки и опасения, свързани с киберсигурността и личните данни на хората, изместиха срока с цели четири години.
Темата с личните данни е особено важна. Системата ще съхранява милиони биометрични профили – изключително чувствителна информация, а експерти по киберсигурност предупреждават за сериозни рискове от изтичане на данни, неправомерен достъп или грешки в идентификацията. В същото време някои организации за защита на личните данни настояват за по-голяма прозрачност относно това кой има достъп до личната информация на пътуващите и колко дълго ще се пази тя.
