ДПС гласува с "Прогресивна България" бюджетите за 2026 г.

Дълъг, но за сметка на това по-скоро вял дебат с по някоя "цветна реплика" - за балансирания бюджет като епилация и сравнение на фиска с болен от диабет, който трябва да отслабне - така премина дискусията в бюджетната комисия за финансовата рамка до края на 2026 г.

Депутатите от комисията приеха на първо четене проектосметките за здравеопазване и социални политики до края на годината - въпреки критиките и на опозицията, и на работодателите, и на синдикатите, и на Фискалния съвет за липса на реформи. "За" разчетите на финансовия министър Гълъб Донев и правителството гласуваха депутатите от "Прогресивна България" и ДПС на Делян Пеевски - макар формално движението също да се води в опозиция.

Проектозаконът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. предвижда 8,5% ръст на парите спрямо миналата година. Така сумата надхвърля 5.2 млрд. евро. Здравният министър Катя Ивкова защити сметката с аргумента, че увеличението на средствата ще гарантира по-добър достъп до медицинска и дентална помощ и с обещанието, че ще се затегне контролът как се харчи.

Критики дойдоха и от ГЕРБ, и от ПП, и от ДБ, и от Фискалния съвет - и за липсата на предвидени пари за младите лекари, които от години протестират за по-достойни възнаграждения, и за това, че средствата всяка година растат, но това не води до по-добри здравни грижи.

Проектобюджетът на държавното обществено осигуряване също беше приет с гласовете на управляващите и ДПС и след критики от всички останали. Най-сериозният проблем - ръстът на максималния осигурителен доход и на минималните прагове за определени професии и за самоосигуряващи се лица. Предложението е от 1 август минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се да е 620,20 евро, а максималният осигурителен доход да скочи до 2300 евро.

Сметките предвиждат минималната пенсия да се увеличи до 347,51 евро, средната пенсия да достигне 543.46 евро, а ръстът са е средно 4,5 на сто - при прогнозна инфлация за годината от 4,3 на сто. За изплащане на пенсии и добавки през следващата година са предвидени 13.503 млрд. евро, което е с 1.179 млрд. евро повече в сравнение с 2025 г.

Стъпка в правилна посока - по всеобщо мнение - е решението държавните служители и тези в съдебната власт да започнат да плащат 20% от осигуровките си, след като досега ги поемаше изцяло държавата. Това обаче няма да важи за МВР и военните до края на тази година. Обещанието все пак е през 2027 г. държавните и съдебните служители да започнат да си плащат осигуровките като хората в частния сектор. Спор предизвикаха идеите да се индексират бюджетните заплати, за да се компенсират осигуровките.

Условията за обезщетение при майчинство не се променят до края на 2026 г.

Депутатите от бюджетната комисия приключиха и с дебатите по Проектобюджет 2026, който предвижда 5,7% дефицит от БВП - тоест свръхдефицит според критериите за страните членки на Еврозоната. Въпреки това в сметките на Гълъб Донев се предвижда необясним ръст на парите за издръжка, како парите значително надхвърлят планирани вече разходи за инвестиции, капиталови разходи и плащания по проекти от Плана за възстановяване и устойчивост.

В тази част се появиха и "забавните" сравнения. Първо Владислав Горанов от ГЕРБ обясни, че удържането на бюджетната дисциплина е като епилацията - трябва да се прави бързо и от раз, защото в противен случай крайният резултат пак ще е същият, но колкото по-бавно се прави, толкова повече боли.

Шефът на комисията от ПБ Константин Проданов не остана длъжен - оцени метафората на Горанов, а след него обясни, че рязкото орязване на разходи - за което настоява опозицията, е все едно човек, болен от диабет, да трябва да свали 10 килограма, но вместо да го направи постепено - да отреже единия си крак.

Предстои фискалната рамка за 2026 г. да мине пред още ресорни комисии в парламента и след това да се гласува от пленарната зала.

"Прогресивна България" има пълно мнозинство и не би имала проблем и сама да си приеме бюджет. Но засега плътно получава подкрепа от ДПС.