Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Римският амфитеатър в центъра на София най-после може да бъде разкрит и използван като културна сцена.
Това твърди министърът на културата Мариан Бачев. Той съобщава, че от месец и половина се подготвя прехвърляне на собствеността на терена от настоящия собственик - Националната електрическа компания - към Министерството на културата.
По ирония - новината се появи заради общественото недоволство от формалното включване на имота в списък с държавни терени с "отпаднала" необходимост.
"Плановете ни включват и използване на съседен имот – чрез отчуждаване или замяна – за да създадем сценично пространство, вдъхновено от европейските примери: лятна сцена, изградена върху римските редове, където древността и съвременното изкуство ще се срещат в едно живо културно преживяване", обяснява още Бачев.
Не става ясно само колко дълъг срок си дава за осъществяване на тази доста стара идея.
Амфитеатърът беше открит при разкопки през 2004-2006 г. в карето между улица "Будапеща", бул. "Дондуков" и "Московска".
Теренът се води собственост на Националната електрическа компания, която по онова време планира да изгради нова администативна сграда. НЕК е част от Българския енергиен холдинг под шапката на Министерството на енергетиката.
Римският амфитеатър така и не беше разкрит в цялост, защото части от него се намират под сградите на Младежкия театър, немския културен институт Гьоте, хотел „Арена ди Сердика“ и др
Елементи от трибуната му и други римски находки могат да се видят във фоайето на хотела.
Външните размери на амфитеатъра са 100 х 80 м, а арената – 60 х 40 м. Той се е ползвал за циркови игри и гладиаторски битки.
Според Регионалния исторически музей - София - "амфитеатърът на Сердика се доближава по размери до Колизеума в Рим и е бил вторият най-голям такъв в пределите на империята".
В Хърватия има запазен римски амфитеатър с елипса от 132 м на 105 м и запазени кули, който е една от забележителностите на Пула и в съвремието продължава се използва за големи концерти, театрални постановки и др. Голям амфитеатър има и в Помпей, известен освен всичко и с легендарните концерти на Pink Floyd от 1971 г.
От 20 години отворените разкопки в София са оставени да пустеят.
Първоначалните идеи на Столичния общински съвет са за пълно реставриране на съоръжението.
През 2006 г. съветникът в СОС Борислав Бориславов от СДС казва, че ще започнат преговори с Министерството на културата, на икономиката и "всички заинтересовани, които имат притежават терени върху амфитеатъра, за да бъде разкрит напълно".
Тогава той не изключва да се стигне до събаряне на някои сгради, така както е направено при отварянето на Античния театър в Стария град на Пловдив преди десетилетия. Резултат от преговорите обаче няма.
Пет години по-късно отново членове на десницата в СОС се оплакват, че в София стоят редица археологически обекти, които се рушат, след като веднъж са експонирани - амфитеатърът е един от тях.
"Това, което се случва, е престъпление. Ние вървим върху злато, а столичани нямат усещането, че живеят в древен град", казва тогава Бориславов.
През 2015 г. Столична община показва нов подробен устройствен план на центъра и ръководството ѝ твърди, че се готви "разкриването на втория по големина амфитеатър в Римската империя".
"Столична община нееднократно е настоявала държавата да прехвърли на местната власт управлението на този имот, който в момента е собственост на НЕК. Юридическото решение вече е намерено и се надяваме това да се случи скоро", обяснява тогава зам.-кметът на София Тодор Чобанов.
10 години по-късно - това още не е изпълнено. Чобанов е зам.-министър на Мариан Бачев от март 2025.
През 2018 г. Столичната община заявява искане за аварийно затрупване на останките от амфитеатъра, защото са оставени да се рушат. Поредният пример за неглижиране на историческо наследство, въпреки че обектът е част от археологическия резерват "Сердика – Средец".
"Извършва се детайлна проверка"
Подновеният интерес на държавата към амфитеатъра, който стои безстопанствен от 20 години, дойде заради скандала със списъка с държавни имоти с отпаднала необходимост, осветен от Боян Юруков.
През юли Министерството на регионалното развитие обяви, че списъкът не е окончателен и "за всеки имот в момента се извършва детайлна проверка", за да се реши дали ще бъде предложен за продажба, или не".
В случая с амфитеатъра - той не може да бъде обявен за продан, след като е част от исторически резерват. Това не беше и единственият абсурд в списъка.
В него бяха вкарани терени от поделението на Специализирания отряд за борба с тероризма, военен имот на нос на Черно море, спортният комплекс "Академика" до 4-ти километър, и др., наред с маломерни имоти, които действително не се използват по предназначение.
Засега правителството реши да прехвърли отговорността за евентуалните продажби върху Народното събрание, насред лятната ваканция.
Кабинетът прехвърля горещата тема с държавните имоти за продан на Народното събрание
