Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Капитан Петър Терещенков от Бяла изтегля мрежата си и вътре открива онова, за което всеки рибар мечтае – огромна и скъпа риба, моруна с дължина 3 метра и 25 сантиметра. Екземпляр, чийто хайвер струва хиляди евро и който би могъл да му донесе сериозна печалба. Вместо това той я връща обратно в морето.
Постъпката му му носи признанието „Спасител на есетрите 2025“ – награда, която отличава рибарите по Черноморието, избрали да опазват един от най-застрашените видове на планетата.
Инициативата организирана от Фондация „За нашето море“ и компанията „Черноморски улов“, насърчава именно този вид отговорно поведение – не просто спазването на закона, който забранява улова и търговията с есетри, а активно участие и прозрачност от страна на самите рибари.
Есетрите живеят на Земята от над 200 милиона години, но днес са на прага на изчезване. Те достигат зрялост едва след 10–20 години и хвърлят хайвер само веднъж на няколко сезона, което прави възстановяването на популацията изключително бавно, а високата им стойност ги превръща в изкушение за незаконен риболов.
На 31 октомври – в Международния ден на Черно море – за втора поредна година беше връчена наградата „Спасител на есетрите“. Новото издание на инициативата завърши с впечатляващи резултати – през 2025 г. са спасени 101 есетрови риби, а от началото на проекта – общо 185.
Само за две години „Спасител на есетрите“ прераства от малък експеримент в устойчив модел за сътрудничество между рибарската общност, учените и природозащитниците.
Всеки участник в инициативата документира върнатите във водата риби, като записва данни за техния размер, тегло и местоположение – информация, която помага за проследяване на популациите и местообитанията на вида в Черно море.
През втората година в проекта са се включили четири пъти повече кораби в сравнение с началото. Сред спасените есетри са и трите най-големи, регистрирани досега – с дължина 200, 260 и 325 сантиметра. Именно последната, уловена и освободена от капитан Терещенков, се превърна в символ на това, че промяната е възможна.
Събраните данни, видеа и снимки са обобщени в доклади, представени пред Министерството на земеделието и храните, WWF България и Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM).
Информацията се използва за изготвяне на карти на местообитанията и препоръки към институциите, ангажирани с опазването на вида. Данните от инициативата вече са включени и в работата на GFCM Black Sea Technical Unit, която свързва научните екипи, рибарите и неправителствените организации в региона.
„Само за две години видяхме как едно малко начинание се превръща в дългосрочна инициатива с впечатляващи резултати. Следващата стъпка е да протегнем ръка към нашите съседи от Румъния и Турция, защото само общите усилия ще донесат резултатите, от които нашето море се нуждае,“ казва Димитър Димитров, председател на Фондация „За нашето море“.
„Героите на тази история показват, че всеки рибар може да бъде спасител на морето. Примерът им вдъхновява останалите и доказва, че българските рибари са ангажирани с опазването на нашето море“, допълва Георги Гавазов, управител на „Черноморски улов“.
.png)